Лазар Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар
български източнокатолически и православен духовник

Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква
Образование Солунска българска католическа гимназия
Лазар в Общомедия

Лазар Димитров Младенов е български източнокатолически духовник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1883 до 1895 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 юни 1854 година в Банско, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско Димитър Арабаджиев. Поп Димитър поддържал връзка с Драган Цанков и пишел дописки във вестник „България“. Сестрата на Лазар Милана Димитрова е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му Иван Младенов е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френското училище на лазаристите в Солун и в лазаристкия колеж „Сен Беноа“ (Свети Бенедикт) в Цариград.

На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.[1]

Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в Париж. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на Берлинския конгрес. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.

Лазар Младенов като македонски български епископ

Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за апостолически наместник за българите-католици в Македония и е ръкоположен за саталски епископ (Satalensis) от Нил Изворов.[1] В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа Лъв XIII в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за апостолически викарий на Македонския български апостолически викариат, обхващаш българите униати в цяла Македония, със седалище в Солун. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.

Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери[2] пораждат конфликт с лазаристите и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от Епифаний Шанов.

В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към Светия синод в София да бъде приет в православието.[3] Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата браницки. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. За 18 години на този пост написва книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.[4]

От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.[5] Умира в Рим през на 4 март 1918 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
  2. Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203
  3. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско – Васил Кънчов, стр. 323.
  4. Епископ Лазар Младенов. // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 4 октомври 2015.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.
пръв македонски български апостолически викарий
(12 юни 1883 – 8 април 1895)
Епифаний Шанов
Томас Кулински саталски епископ
(12 юни 1883 – декември 1894)
Климент браницки епископ
(декември 1894 – май 1895)
Неофит
саталски епископ
(май 1895 – 4 март 1918)
Франсоа-Жозеф Дантен
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония