Лазаристки манастир (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазаристки манастир
Μονή Λαζαριστών
Thessaloniki Bulgarian Catholic Seminary Lazarist Monastery 01.jpg
Основната сграда на гимназията
Map of Thessaloniki.png
40.6581° с. ш. 22.9306° и. д.
Лазаристки манастир
Местоположение в Солун
Вид на храма католически манастир/
театър, изложбена зала
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Солун
Време на изграждане 1886 г.
Сайт www.monilazariston.gr
Лазаристки манастир в Общомедия

Лазаристкият манастир (на гръцки: Μονή Λαζαριστών) е бивш католически манастирски комплекс в Солун, Егейска Македония, Гърция, който в момента функционира като място за изложби и театър.

Основната сграда е построена в 1886 година за нуждите на Солунската българска католическа гимназия (семинария), второто по значимост българско мъжко училище в града, което функционира до 1914 година[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на гимназията, преди 1912 г.

В 1851 година на ордена на лазаристите е поверена Солунската мисия. Целта на лазаристката мисия е да разпространява униатството сред българите в Солунско и Кукушко. В 1861 година в околностите на Солун до парка Зейтинлъка започва да се строи Домът на сестрите викентинки, който е завършен в 1862 година[1] В 1866 година в същата сграда отец Жан Тюрок основава първата малка семинария.[1]

В 1886 година в новопостроена сграда е основана българска католическа семинария, която съществува до 1914 година. Семинарията привлича деца от униатски семейства от Южна Македония.[1][2] Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 година и завършва в 1885 година, като от 3-те крила се построяват само 2. Сградата е триетажна, масивна, с всичко необходимо за модерно учебно заведение, с пансион, обградена с градини[3]. След затварянето на католическата гимназия, сградата е обновявана няколко пъти. В 1916 година по време на Първата световна война сградите на комплекса са превърнати във френска военна болница №1. След войната манастирът помещава бежанци от големия пожар в Солун от 1917 година, но част от помещенията продължават да се държат от лазаристите.

Сградата на гимназията като френска военна болница в 1917 г., снимана отзад

След гръцката Малоазиатска катастрофа и обмена на население между Турция и Гърция, в манастира са настанени бежанци католици – предимно арменци. В 1930 година в манастира живеят около 500 души. В 1941 година сградата е иззета за нуждите на германските окупационни части. Манастирският комплекс пострадва по време на Гражданската война в Гърция, тъй като там е настанена паравоенната организация Батальони за национална защита и сградата е обект на нападения от партизани от ЕЛАС. След Гражданската война в комплекса са настанени още 2-3 католически семейства. До 20 юни 1978 година в манастира живеят около 10 семейства, а на партерния етаж се запазва католическият параклис.[1]

В 1978 година Солунското земетресение нанася големи щети на сградите и те са пред разпадане. В 1980 година манастирът е обявен за паметник с историческо и архитектурно значение[1].

Глава на документ на Солунската българска католическа гимназия

По случай 2300 години на град Солун манастирският комплекс е закупен от гръцката държава в 1983 година. Като част от програмата „Солун 1997“, в 1996 година започва реставрация и в 1997 г. едното крило на главната сграда на Лазаристкия манастир е възстановено, а на мястото, предназначено за второ крило, е построена театрална сграда, собственост на Държавния театър на Северна Гърция. Сградите са предоставени за театрални представления, концерти, изложби и други събития[1].

Втората запазена сграда от комплекса на манастира – Домът на сестрите викентинки, в началото на XXI е в руини.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ιστορία. // Μονή Λαζαριστών. Посетен на 28 септември 2015.
  2. Grulich, Aug. Die Unierte Kirche in Mazedonien 1856-1919. Wärzburg, Neue Folge, 1977. с. 119.
  3. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 321. Посетен на 4 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония