Огюст Дозон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Огюст Дозон
Louis Auguste Henri Dozon
френски филолог, преводач и дипломат

Роден
Починал
31 декември 1890 г. (68 г.)
Погребан Пер Лашез[1]

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област филология, фолклористика, албанология
Огюст Дозон в Общомедия

Луи Огюст Анри Дозон (на френски: Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.[2][3] Дозон е един от основните защитници на Стефан Веркович по отношение на автентичността на „Веда Словена“.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование (1822 – 1854)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1822 година в Шалон-ан-Шампан, регион Шампан-Ардени, Франция.[5] Произхожда от аристократично семейство от Шампан, чието име преди Революцията е Д'Озон, което активно участва в политическите борби. Баща му е председател на гражданския съд в града. По-късно е избран за депутат от Шалон и семейството се мести в Париж, където е съветник в Парижкия апелативен съд.[5]

Огюст Дозон

Огюст Дозон учи в Шалон,[5] а след това антична и модерна литература в колежа „Сен Барб“ в Париж.[5][2][3] В „Сен Барб“ научава латински, гръцки, английски, италиански и немски език. Още 16-десетгодишен, Дозон пише стихове, занимава се и с история на френските изящни изкуства. Превежда сонети и драми на Шекспир. Движи се в поетичния кръг около Алфред дьо Вини, приятел е с Бодлер и публикува стихосбирка, озаглавена „Стихове“.[6]

През 1841 година завършва право и работи в Министерството на вътрешните работи във второ бюро на Дирекцията за изящните изкуства,[6] където отговаря за опазване на историческите паметници.[2][3] Обикаля страната и събира антики, гравюри и рисунки.[6] През 1844 година става член на Азиатското дружество, където се запознава с Бартелеми Сен Илер и Емил Бурнув.[6]

Дипломатическа и научна дейност (1854 – 1885)[редактиране | редактиране на кода]

Дозон страстно се интересува от чужди езици и народи и решава да стане дипломат. През март 1854 година е назначен във външното министерство и изпратен като френски консул в Белград, където остава до 1863 година.[6][2][3] В Белград написва „Сръбски епос“, който издава във Виена през 1848 г., и идилията „Гората“, драмата в проза „Херуърд“, романа „Черната дреха“, драмата-легенда „Твардовски“, превежда „Рицарят Жан“ на Шандор Петьофи.[6] От 1863 до 1865 година Дозон е консул в Мостар,[6][2][3] откъдето пътува до Италия и до Гърция.[6] В Мостар пише върху сръбската граматика и превежда сръбски народни песни.[6]

През 1865 година е назначен за вицеконсул в Пловдив,[6][2][3] откъдето прави пътувания из българските земи и събира фолклорни материали. Получава орден „Меджидие“ IV степен от османското правителство, а на 25 август 1868 г. френското му връчва Ордена на почетния легион.[6]

През 1869 година е прехвърлен като консул в Янина, в 1875 се връща в Мостар, в 1878 година отива на Кипър, а от 1881 до 1885 година е консул в Солун.[2][3] Дозон продължава да събира народни песни и да ги превежда и издава на френски.[6]

Дозон особено се интересува от албанския език, който започва да учи в Янина след среща с Йохан Георг фон Хан. Изследванията му по албански език и фолклор – по-специално албанската устната литература, са публикувани в „Учебник по шкипски или албански език“ (Manuel de la langue chkipe ou albanaise), Париж 1879, и „Албански народни приказки, събрани и преведени“ (Contes albanais, recueillis et traduits), Париж 1881 г.[2][3]

През 1875 година получава академичен орден за трудовете и изследванията му в областта на славянските езици, а през 1880 става член-кореспондент на Френската академия.[6]

Последни години (1885 – 1890)[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 година Дозон се връща във Франция и преподава руски език в Училището за източни езици. В 1888 година за второто издание на „Сръбският епос“ получава от крал Милан I Сръбски орден „Свети Сава“. През 1889 година, по повод Конгреса на ориенталностите в Стокхолм, превежда и издава „История на Кокандското ханство“ на Владимир Наливкин и „Нрави и обичаи на черемисите“. Подготвя за издаване и руска граматика, но на 31 декември 1890 година умира във Версай на 68-годишна възраст.[6]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. gallica.bnf.fr.
  2. а б в г д е ж з Elsie, Robert. Historical Dictionary of Albania. Scarecrow Press, Inc., 2010. с. 117. Посетен на 1 февруари 2015.
  3. а б в г д е ж з Elsie, Robert. 1875 Auguste Dozon: Excursion to Albania. // Texts and Documents of Albanian History. Посетен на 1 февруари 2015.
  4. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868 – 1875). София, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 191.
  5. а б в г Известия на държавните архиви, том 52. Главно управление на архивите при Министерски съвет, 1986. с. 469.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о Известия на държавните архиви, том 52. Главно управление на архивите при Министерски съвет, 1986. с. 470.
? солунски френски консул
(1881 – 1885)
?
     Портал „Македония“         Портал „Македония