Загоричани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в Босна вижте Загоричани (Босна и Херцеговина). За селото в Албания с паралелно име Загоричани, вижте Гурас.

Загоричани
Βασιλειάδα
— село —
Църквата в Загоричани с паметника на митрополит Василий Смирненски
Църквата в Загоричани с паметника на митрополит Василий Смирненски
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 867 m
Население (2001) 432 души
Загоричани в Общомедия

Загоричани, Загоричени или Загоричане (на гръцки: Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1928 Ζαγορίτσανη, Загорицани[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 432 жители. Селото до 40-те години на 20 век е крепост на българщината в Костурско и е наричано от жителите си и от гърците Малка София.[2][3][4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Загоричани е разположено в географската област Пополе, в южните поли на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици). Върбица заобикаля селото от изток и запад, а от юг е открито. В околните планини горите са представени предимно от дъбов и буков лес.[5] Загоричани се отличава с мекия си климат.[6]

Селото е отдалечено на 7 километра източно от Горенци и на около 20 от демовия център – Костур. До селото е разположен Загоричанският манастир „Света Петка“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.[7] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Загоричани е споменато с 15 глави на семейства и един неженен: Трайко, Стайко, Стеван, Тодор, Драго, Стамат, Койо, Йорги, Никола, Добрил, Васил, Никола, Яно, Яно, Мано и Петру, и две вдовици Стана и Кала. Общият приход за империята от селото е 1 262 акчета.[8]

„Света Троица и Свети Стефан“, икона от храма „Свети Атанасий“ в Загоричани, дело на Михаил Г. Самарас от Хрупища, 1888 г.

По време на Кримската война (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Загоричани. Четите са унищожени след края на войната.[9]

През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков.[10] След напускането му в училището преподават Петър Орлов и Григор Попанастасов.[11][12] След 1872 година свещеник в селото е Димитър Топалов[13].

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Загорицани (Zagoritzani) живеят 2 700 гърци.[14] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Загоричане (Zagoritchané) има 560 домакинства с 1600 жители българи.[15] След Руско-турската война жителите на Загоричани молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на Козма Георгиев.[16]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Загоричани:

При спускане на изток от това село [вероятно Прекопана] към пътя, водещ към Костур, недалеко от пътя към Клисура се намира българското село или малко градче Загоричен с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данъкът им е 31080 пиастри. Жителите почти всички са българи с изключение на няколко цигани. Местността е добра за хляб и лен. Има няколко градини. От жителите само незначителна част се занимава със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. В околните планини Мирихска и Вич живеят диви свине и мечки. По-голямата част от жителите подобно на клисурци и леховци пътуват на гурбет, като между тях има и много богати хора. Тук има три църкви – едната скоро построена и красива, 5 свещеници, едно общо и едно гръцко училище. Местността е благоприятна за добитък, лен и коноп. Има и лозя, но само за домашно потребление. Има 15 магазина.[17]

Атанас Шопов посещава Загоричани и в 1893 година пише:

От Бобища пътят ми беше в Загоричани, едно от най-големите села в Костурската епархия... Загоричанци се гордеят и с грамадна църква и с добри училищни здания, мъжко и женско, но не се гордеят със съгласие и единомислие. По причина отсъствието на тия две добродетели, училищните им здания са разделени на гъркомански и български.[18]

От 1894 до 1899 година пет години в Загоричани преподава Златко Каратанасов, подпомаган от Хараламби Дорев от Ресен и Христо Узунов от Загоричани и учителката Ангелина Бонева, заменена на втората година последователно от Константина Дукова и Василка Касова. От седемте свещеника в селото четирима са екзархийски – поп Стефан, поп Яков, поп Георги Попнаумов и поп Григорий Попнаумов, и трима патриаршистки – поп Анастас Стари, поп Георги Стари Чанака и поп Анастас Млади.[19]

През 1897 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[20]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Загоричани живеят 3300 жители българи.[21]

Знамето на Загориченци по време на Илинденското въстание.

Загоричанци активно участват в Илинденското въстание, по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени.[22] Според друго сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Загоричани са изгорени всички 680 къщи и са убити около 150 души старци, жени и деца.[23]

Почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. Според гръцка статистика в селото има 3000 жители с 350 екзархийски семейства и 130 гръцки, като след Илинденското въстание доминацията на екзархистите става пълна.[24] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 3 672 българи екзархисти, 450 патриаршисти и 48 власи. В селото функционират две български училища.[25] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Загоричани има 600 български къщи.[26]

Гръцка статистика от 1905 година показва Загоричани като село с 2 500 жители българи и 500 гърци.[27] Според Георги Константинов Бистрицки Загоричани преди Балканската война има 600 български къщи.[28]

През 1907 година жители на Загоричани основават в Торонто, Канада, Загорицко спомагателно дружество „Мир“, чиято цел е подпомагането на преселените в Северна Америка жители на селото при болест, смърт и безработица.[29]

При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Загоричани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[30]

Загоричанско клане[редактиране | редактиране на кода]

„Загоричани. Спомени. По случай 25-годишнината от клането, извършено от гръцките андарти през 1905 г.“, Издание на Загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930.

След въстанието голямото будно българско село става трън в очите и на гръцката пропаганда в региона, начело с костурския митрополит Германос Каравангелис. На 25 март (7 април нов стил) 1905 година съединени андартски чети от около 300 души под ръководството на Георгиос Цондос нападат селото и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е отново изгорено. След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 година вследствие на Балканската война.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 2 320 души, а това от 1920 година – 376 семейства с 1 246 души. В периода 1914 – 1919 92, а след 1919 – 98 жители на Загоричани се изселват по официален път в България.[31] Започва терор над изявеното българско население, през 1913 година гръцката армия избива български учители и свещеници, сред които Глигор Зисов[32]. През август 1914 година в селото са арестувани и бити Алеко Далев, Сидо Карагешов, Ляко Мишаков, Иван Каришов, Дамян Ичков, Иван Алексов и други. Ляко Мишаков умира от побоя[33].

Изглед към селото от пътя откъм Костур

След гръцката катастрофа в Гръцко-турската война и Лозанския мир в селото са заселени 33 бежански семейства на понтийски гърци, общо 112 души. Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 72 гърци бежанци. В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит Василий Смирненски, който е родом от Загоричани.[34] Придошлите понтийци влизат в остър конфликт с местните жители. По думите на местната жителка Димана Долева:

Маджирите, придуйдени у Загоричи, сакая да мо а скърше на народо верата бугарцка.[35]

Преброяването през 1932 година показва 180 българогласни семейства всичките с „изявено българско национално съзнание“. При диктатурата на Йоанис Метаксас от 1936 до 1941 година българщината в Загоричани е подложена на нови преследвания. Както си спомня местният жител Сотир Долев:

Метаксата езико ни го пусече. Да не зборваме бугарцки, а да зборваме гърцки. Гърцки никуй не знаеше.[36]

Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин Никифоракис от 8 април 1940 година посочва Загоричани заедно с Екши Су, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[37]

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Стари къщи в Загоричани.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадено подразделение на Българския клуб и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация Охрана, като в селото е създадена чета на организацията.[38] През май 1943 година селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации. По думите на Сотир Долев:

Гърците на лошо око гу имая Загуричени, Мала Софя му велея. И сетне на мачея. На пранудия да зеваме пушки, кумити да ставаме четирдасе и трета гудина, да а чекаме Бугаря. Ама Бугаря туку греди не гредено.[39]

В доклада си от 1 декември 1944 година заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното българско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.[40]

В 1945 година в селото има 910 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. На 4 декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение в участие в Охрана и „комитаджийство“, от тях шестима – Коста Бабалов, Васил Лузов, Коста Карадимов, Спиро Карагеоргиев, Никола Шишков и Никола Бързов са осъдени на смърт, 11 – на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.[41]

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Улица в селото.
Кметството в Загоричани.

В Гражданската война в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня Сотир Долев:

Кога са варная гърците четирдасе и петта гудина, фатия да не пъшке за то шу беме кумити, шо а чекаме Бугаря. Сърбя пуши партизани у Вичо, гулема пропаганда направи. За нас или затвур или партизани у планината су сърбуманите кумунисти. Друк път немаше. И така пу причина на сърпцката полтика дип са растури селто, му гу направия кефо на гърците. То лошо, фторуто партизансво сърбите максус гу направия, за да нема бугари у Гръцка Македоня и тия да може пу-лесно у нината Македоня уд бугари сарбомани да направе.[42]

В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират. 174 деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[43]

Българският дипломат Коста Ламбрев, който успява да посети селото през 50-те години на ХХ век, пише:

„... първото ми впечатление беше поразяващо: хората, които се трупаха около нас, бяха предимно жени, забрадени с черни кърпи, деца и старци. Всички имаха вид на хора, които се връщаха от панихида или са претърпали тежко природно бедствие. Видът на селото допълваше тази картина. Разрушени, опожарени изоставени къщи навяваха тъга и показваха, че тук е налетяла беда.“[44]

През 60-те години на 20 век започва масова емиграция отвъд океана.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 2 320 души
  • 1920 – 1 246 души
  • 1928 – 735 души
  • 1951 – 720 души
  • 1961 – 754 души
  • 1971 – 479 души
  • 1981 – 502 души
  • 1991 – 458 души

„Въведение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата на църквата „Въведение Богодорично“ в Загоричани.
Ктиторският надпис във „Въведение Богодорично“.

Основна забележителност на Загоричани е църквата „Въведение Богодорично“. Църквата е голям храм – 24 на 14 метра, разположен в центъра на селото. Изграден е върху основите на по-стара църква и е осветен на 10 май 1861 година, за което свидетелства надпис върху мраморна плоча на южната стена. Църквата е трикорабна, като левият кораб – женското отделение – е посветен на Свети Николай, а десният – на Свети Йоан Богослов. В храма има ценни икони, по-стари от църквата.[45] Ктиторският надпис е на гръцки и гласи:

Този Божий и свети храм, посветен на Нашата Господарка Богородица и Дева Мария, бе издигнат из основи по времето на епископа на Костур Никифор и с разходите на всички благочестиви, добри и православни християни от областта Загоричани. За памет во веки веков! Главен майстор Панайот, 1861 г., 10 май

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Загоричани
Анастас Янков
Димитър Благоев
Кузман Стефов
Петър Погончев
Нато Янков
Дядо Васил Калъча
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Янков (1857 – 1906), български революционер, деец на ВМОК
  • Flag of Greece.svg Анастасиос Мисякас, деец на гръцката въоръжена пропаганда[46][47]
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Вангелов Геленцов (1886 – 1934), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, починал в София[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Касов (1880 – 1939), български революционер
  • Flag of Greece.svg Василий Смирненски (1835 – 1910), митрополит на Анхиало и Смирна[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Мицарев, български просветен деец, учител в Прекопана[50] и Тиквеш и свещеник в Тракия[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Ичков, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Илиев, български учител и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Благоев (1856 – 1924), български политик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Спиров, български търговец и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Сапунаров, построил чешма в църквата „Свети Стефан“[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Димчо Атанасов Дуков (1929 – ?), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Екатерина Дамянова Делева (1916 – ?), съпруга на Методи Делев, членка на ЕАМ от 1943 г. и на АФЖ, войник от ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ с децата си емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Досев Колокотроков (? – 1905), деец на македоно-одринското националноосвободително движение, знаменосец през Илинденско-Преображенското въстание, убит от гръцки андарти[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Сапунаров, български учител и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Вулев (1880 – ?), български учител
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Шотов (1856 – 1939), български търговец и благодетел
  • Flag of Greece.svg Илияс Папанастасиу, деец на гръцката въоръжена пропаганда[57][58]
  • Flag of Greece.svg Козма Карамачо (? – 1901), гъркоманин, предател
  • Flag of Greece.svg Козма Клянков (Κοσμας Μισιρλής ή Κλιάντσος, Космас Мисирлис Клянцос), участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от Лазар Поптрайков през юли 1899 година[59][60][47]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Стефов (1875 – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Илков – Самарджията, български революционер от ВМОРО[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Погончев (1873 – 1902), български революционер, деец на ВМОК.
  • Flag of Bulgaria.svg Маслина Грънчарова (1874 – 1958), българска революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Димитров Делев (1909 – ?), в 1936 година е интерниран на Агиос Евстратиос, член на Гръката комунистическа партия от 1945 г., от 1945 до 1964 година е в затвора като българин комунист, след излизането си на свобода, емигрира в България, оставя спомени[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Темчев, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Досев (1880 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Macedonia.svg Flag of Canada.svg Лефтер Манче (1948 – ), канадски пластичен хирург
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Погончев (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Цеков (? – 1895), български духовник, архимандрит, председател на Костурската българска община
  • Flag of Greece.svg Сотир Лютиков (1916 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ, НОФ и НОВМ
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg София Атанасова Киричева (1927 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., ятачка на ЕЛАС, извела група деца бежанци в Румъния в 1948 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1949), сражавала се при Малимади, Кулукутурия и Лерин, емигрантка в СССР (1949 – 1956), в 1956 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Василев Мореов, български общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Костурското братство
  • Flag of Bulgaria.svg Султанка Николова Дукова (1906 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1954 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Yugoslavia (1992–2003).svg Филип Васков – Славянски, български и югославски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Хрисанта Патерова (1862 – 27 март 1937), българска общественичка и дарителка
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Данов (1877 – ?), български просветен деец, завършил филология в Германия, с докторско звание в София, учител в Сяр[63]
  • Flag of Greece.svg Христос Дукас (1933 – 2000), гръцки художник, изведен в 1948 г. като дете бежанец в Румъния, завърнал се в Гърция и установил се в Лошница рисува икони и стенописи в къщи и лошнишките църкви[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Сугарев (Ицо Сугарето), загорицки първенец, допринесъл за наемането на Георги Динков за учител в селото[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Сугарев (1884 – 1956), деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество „Илинден“, внук на Ицо Сугарето, починал в София[65]
  • Flag of Greece.svg Христо Цуцулев (Христос Цуцулис Димитриадис), гръцки учител и участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от ВМОРО през юли 1899 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Яков Янков, български общественик, деец на ВМОК
Починали в Загоричани
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[66]
Македоно-одрински опълченци от Загоричани
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Шалев (1873 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Данев (Данов, 1886 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при Редки буки на 18 юни 1913 година[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Д. Чакъров, четата на Коста Христов Попето[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитров (1886 – ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Попанастасов (1887 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Василев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Н. Чакъров (1876 – ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Аргиров, 36-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Калоянов (1881 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Христов (1877 – ?), ревизор по железнизите, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дамянов (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Димитров (1887 – ?), 2 рота на 4 битолска дружина[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия К. Шкапов (Шуптов, 1886 – ?), 6 охридска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин (Кочо) Василев (1865 – ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на Димитър Аянов[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 – 1913), музикантска команда на 11 серска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Попвасов (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[86]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[87]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Бачов (1869 – ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина[88]
  • Flag of Bulgaria.svg Нато Янков (1864 – ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина[89]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Симов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[90]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Янакиев (1888 – ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[91]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина[92]
  • Flag of Bulgaria.svg Симо Христов (1876 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[93]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[94]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Георгиев Васов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[95]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Григоров (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[96]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Н. Филев (1874 – ?), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина[97]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Сидеров (Сидов, 1884 – ?), Костурска съединена чета[98]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Петичков (1891 – ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[99]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Хаджиев (1887 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[100]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Я. Крондев (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[101]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Тунев (1885 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[102]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Киров (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[103]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпен Георгиев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[104]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина[105]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Досев Колокотроков (1881 – ?), деец на македоно-одринското националноосвободително движение, брат на Иван Досев Колокотроков, жител на Варна, Продоволствен транспорт на МОО[106][56]

Галерия исторически снимки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζαγορίτσανη – Βασιλειάς
  2. Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
  3. Шклифов, Благой. Костурският говор. София, 1973, стр. 149 – 150.
  4. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.
  5. Темчев, Наум. Загоричани, Издание на загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930, стр. 6.
  6. Клинчаров, Иван. Димитър Благоев: история на неговия живот, Печатница „Земеделско знаме“, 1926, стр. 10.
  7. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  8. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.
  9. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 38.
  10. Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането, София, 1982, стр. 84 – 100.
  11. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски). Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 31 и 47.
  12. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 10 – 15.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.658.
  14. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  15. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – 111.
  16. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17.
  17. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. СПб, 1889, стр. 145 – 146.
  18. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 239 – 240.
  19. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 36 – 37.
  20. Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф І до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897 – 1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Други източници посочват периода 1896 – 1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията – Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  21. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  22. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 202.
  23. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  24. Ζαγορίτσανη
  25. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  26. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
  27. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
  28. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  29. Трайков, Веселин и Трендафил Митев. Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т. І (1900 – 1945), София 1995, стр. 31 – 34.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  31. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
  32. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 51 – 53.
  33. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.141.
  34. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  35. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 98.
  36. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 97.
  37. A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia – Documents and Materials, Sofia 1978
  38. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  39. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.
  40. Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
  41. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274.
  42. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96 – 97.
  43. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
  44. Ламбрев, Коста. Балкански паралели, София 1973, с. 118.
  45. Официален сайт на дем Костур
  46. Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2382
  47. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 73.
  48. Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  49. Биография
  50. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 14.
  51. Костенцев, Арсени. Спомени, Сохия, 1984, стр. 124 – 125.
  52. Македонски Алманахъ. Индианополисъ, ЦК на МПО, 1940. с. 51.
  53. Българска православна община в Истамбул
  54. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 158. Посетен на 2015-08-31.
  55. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 130. Посетен на 2015-08-31.
  56. а б Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 145.
  57. Αρχείο Στέφανου Δραγούμη, Ενότητα VII, Μακεδονικά – Μακεδονικός Αγώνας, Φάκελος 215: Μακεδόνες μετανάστες και πρόσφυγες (1903 – 1909)
  58. Κ. Ι. Μαζαράκης – Αινιάν, „Αναμνήσεις“, Από: Ο μακεδονικός αγώνας, Απομνημονεύματα, Θεσσαλονίκη 1984 (ΙΜΧΑ 199), σσ. 179, 211
  59. Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2380
  60. Δημήτριος Γκολίτσης, Τα χωριά βορειοανατολικά της λίμνης της Καστοριάς (1870 – 1908). Ήτοι από τη σύσταση της Βουλγαρικής Εξαρχίας μέχρι το Νεοτουρκικό Κίνημα, Πέμπτη 4 Νοεμβρίου 2010
  61. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.84
  62. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 207. Посетен на 2015-08-25.
  63. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 118.
  64. Ο λαϊκός ζωγράφος της Καστοριάς Τρύφων Δούκας (+ 2000). // Φως της Καστοριάς, 2011-12-23. Посетен на 2015-07-20.
  65. а б Парцел 100. // София помни. Посетен на 2018-04-15.
  66. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  67. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 802.
  68. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 199 – 200.
  69. а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794.
  70. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192, 588.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  72. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  74. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 278.
  75. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  76. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 333.
  77. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
  78. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 637, 640.
  79. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 197.
  80. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
  81. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806, 808.
  82. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  83. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 398.
  84. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 111.
  85. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 288 – 289.
  86. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 574.
  87. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  88. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
  89. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 822.
  90. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 615.
  91. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 816.
  92. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 393.
  93. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  94. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 227.
  95. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 116.
  96. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 186.
  97. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 743.
  98. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  99. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 553.
  100. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 750.
  101. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 384.
  102. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
  103. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
  104. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 171.
  105. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  106. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 249.
  107. Δ. Λιθοξόου – Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζα
     Портал „Македония“         Портал „Македония