Манол Розов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манол Розов
български революционер

Роден
1878 г.
Починал
3 септември 1903 г. (25 г.)
Манол Розов в Общомедия

Манол Николов Розов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манол Розов в средата, вдясно Марко Иванов

Роден е в 1878 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Михаил Розов.

Четата на Никола Андреев и Манол Розов (първи на втория ред).
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Розов (13-и в първата колона).

Завършва Костурското българско третокласно училище,[1] а след това учи в Солунската българска мъжка гимназия.[2][3] В 1900 година Розов завършва Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО.

При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902 година е учител в Бобища. От пролетта на 1903 година е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 година е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на паланките Невеска и Клисура.[4] В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903 година на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско (днес Лутраки, Гърция).[5][6][7]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Манол Розов от с. Бобища, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун, ръководител на Пополекол до въстанието, всецяло посветен на благото народно, геройски и славно умря в люто сражение с турските орди и не в родния си край, а по неволю, чак в Мориховските висоти при завоя на Черна.[3]

Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  2. „Македония“, бр. 16, стр. 6-8.
  3. а б Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.
  4. Дневник на Васил Чекаларов. в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 145.
  6. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  7. "Илюстрация Илинден", година I, брой 1
     Портал „Македония“         Портал „Македония