Нидже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нидже
Ниџе/Βόρας
Поглед кон планината Ниџе.jpg
Balkans 4087 cut vodensko.png
40.9422° с. ш. 21.8047° и. д.
Местоположение на картата на Воденско
Общи данни
Местоположение  Северна Македония
 Гърция
Най-висок връх Каймакчалан
Надм. височина 2524 m
Нидже в Общомедия

Нидже (понякога Ниче,[1] на македонска литературна норма: Ниџе; на гръцки: Βόρας, Ворас) е планина гранична между Северна Македония и Гърция. Най-висок връх е Каймакчалан, висок 2524 m. По името на върха често и цялата планина се нарича Каймакчалан, особено в Гърция.[2]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Името Ворас (Βόρας), което означава „север“, и което на Картата на Ригас Велестинлис е Вореас (Βορέας) е антично и се употребява от Тит Ливий и други автори.[2] Името Нидже (на турски: Nice) е „турцизирана форма на по-старо Nis-, което е от и.е. корен (s)nēu- : (s)nəu- : (s)nǎu-, „тека, плувам“, гр. ναῦς, лат. navis, ст. инд. nāú-š и т. н.“.[3]

Камайкчалан от турски означава „Каймаков връх“.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На юг границите на планинския комплекс достигат до езерата Владовско (480 m), Островското (535 m), Петърското (570 m) и селищата Петърско (Петрес, 590 m), Церово (Клиди, 820 m) и Баница (Веви, 750 m). На изток е отделена от планината Кожух (Дзена) с шийката Пулевец или Пуловец (Πούλοβετς) на 1160 m, откъдето започват противоположните потоци Рожденска река на север в Северна Македония и Порой (Χείμαρρος, Πορόϊ) на юг в Гърция. На югоизток планината стига до град Воден (Едеса, 330 m) и Драгоманския пролом, който я отделя от Паяк (Пайко). На запад планината достига до хълмовете на Вощарани (Мелити, 680 m) и гранична пирамида № 147 при Орта Оба (Месокамбос) и река Сакулева (Елашка) и Църна. По-голямата част от планината е в Гърция.[2]

Планината има две характерни образовани - Каймакчалан, където са най-високите върхове над 2000 m на юг и Нидже-Козяк (Νίτσε-Κόζιακ). Двете формации са разделени от реките Бела река и Пожарска (Λουτρών Αριδαίας, Πόζαρ). Откроява се по-малка формация на Пиперица (Πιπερίτσας) на югозапад. На някои карти Пиново-Кожух също се посочват като Нидже.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По местоположението си и геоложкия си състав тя е сходна с Якубица, Баба и други възвишения. Съставена е от палеозойски материали, а в по-високите си части има мезозойски варовици. Скалите му са гнайс, доломитови варовици, шисти и амфиболити.[2]

Местността Петерник (Πέτερνικ) с площ от 660 декара, в която има рядък петиглен бор и други редки биологични видове, е обявена за защитена местност в 1986 година. Северната планинска верига, която е обрасла с бук, черен бор, горски бор, елша, брястове, върби, чинари и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240001) и е определена като орнитологично важно място (039). В Натура 2000 са включени и Владовското езеро (1240004), както и езерата Петърско и Островско с околността им (1340004). Петърското и Островското езеро, които са обявени за места със специална природна красота в 1977 година, също са характеризирани като орнитологично важни места (045). Също така югоизточните краища на планината и по-специално районът на Драгоманския пролом и долината на река Мъгленица са част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1240005).[2]

В района на Църна гора (Мавро дасос), на надморска височина от около 1450 m, до планинския път Кронцелево (Керасиес) - ски центъра, има хижа Сдружение „Приятели на Каймакчалан“. В скалистия район на Пожарския пролом е разположен Мъгленския пещерен парк с 15 пещери, в които са открити вкаменени мечи кости, както и петроглифи.[4]

Изкачването до върха от гръцка страна може да стане от ски центъра за около 2 часа. Понякога, особено през лятото, граничарине не позволяват изкачване без разрешение от 9-та леринска бригада.[4]

Европейската пътека за дълги разстояния E6 идваща от Лерин (Флорина, 680 m), Арменско (Арменохори, 620 m), Вощарани (Мелити, 680 m) и Сетина (Скопос, 770 m) минава през югозападната, южната и югоизточната част на Нидже и преминавайки през ски центъра на Метеризи, Църна гора, село Тресино (Орма, 320 m), Пожарско (Лутраки, 300 m), Струпино (Ликостомо, 220 m), Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m), продължава за Тръстеник (Тириопетра) - Фущани в южното подножие на Пиново.[4]

Ски център[редактиране | редактиране на кода]

В гръцката част на планината е разположен ски центърът Каймакчалан.[5] Центърът се намира в западната част на планината, на югоизток от главния връх, в местността Метеризи, на надморска височина 2050-2450 m. Центърът е под ведомството на дем Воден и разполага с 14 писти и 6 лифта.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Нидже планина е дълбоко свързана с българската военна история. По време на Първата световна война край връх Камакчалан българската армия води сражения със силите на Антантата.[6]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Каймакчалан Кајмакчалан; Προφήτης Ηλίας, Καϊμακτσαλάν, Καϊματσαλάρ 2524 m[2]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 120
Чаулата Αγνάντι, Τζαούλατα, Τσαούλατα 1660 m[2]
Стража Αγνάντια, Στράτσα Όντρανικ, Στράζα 1111 m[2] СЗ над Горничево
Голио рид Άδενδροq Γκόλιο Ρητ 1160 m[2] ЮИ от Сетина
Локва Αετορράχη, Λόκβα 1220 m[2]
Орлето Αετορράχη, Όρλιατο 1214 m[2] И от Вощарани, ЮИ от Сетина
Малък Ветерник Ακρίτας, Μικρό Πέτερνικ 1517 m[2]
Катрис Αλέξανδρος, Κατρίς 1666 m[2]
Кресна Αλώνι, Γιώργου, Κρέσνα, Γκρέσνα 1303 m[2]
Попово лозе Αμπέλια Παπά, Πόπο Βολόζι 1772 m[2]
Чалков прис Αναστ. Ρώμα, Τσάρκωφ Πρις 1110 m[2]
Милов Арджек Ανηφόρα, Τσάρκο Παβίνη, Μήλωφ Άρτζεκ 1288 m[2]
Бачо Ανθοτύρια, Διπλό Μπάτζο, Μπάτσο 2024 m[2]
Стари Бачо Ανθοτύρια, Παλιομπάτσο 1920 m - 1800 m[2]
Ветерник Άννα, Βετέρνικο, Άνω Πέτερνικ m[2]
Горно Радово Άνω Ράδοβο, Τσαρικό Κίτσι 1380 m[2]
Бел камен Άσπρη Πέτρα, Μπελ Κάμεν 1360 m[2]
Бела Грота Άσπρος Σβώλος, Πλόκα Νίτζε, Μπέλα Γκρότα 2366 m[2]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 117
Ушите Αυτί, Ούϊατε 1100 m[2]
Страчика Βραχώδες, Στράτσικα 1560 m[2]
Висима Βύσιμα, Μεγάλη Βύσιμα 1440 m[2] И от Вощарани, ЮИ от Сетина
Кардина Γιδοβοσκή, Κόσβα Καρντίνα 1105 m[2] С от Горничево
Глава, Гарвано Γκλάβα, Γκάρβονο[2] 1260 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 126
Глава Γκλάβα 1098 m[4] ЮЗ от Горничево, И от Баница
Гойлак, Делински дол, Лиляк Γοϊλάκι, Ντελίνσκι Ντολ, Λιλιάκος 1216 m[4] С от Петърско, И от Горничево
Голио връх Γυμνό, Γκόλιο Βόρφ, Γκόλιο 1423 m[4]
Голо било Γυμνό, Γκόλο Μπέλο 1409 m[4]
Катуница Γυμνό, Κατούνιτσα, Κατουνίστα 1446 m[4]
Слива Δαμασκηνιά, Σλίβα 1420 m[4]
Стлевица Δαμασκηνιές (ή Στλέβιτσα 1642 m[4]
Пройчи аргач Δίδυμα, Πρόϊτσι Αργκάτς 1307 m[4]
Грета Δοκάρι, Γκρέτα 1604 m[4]
Бела Грота, Козяк Δόντι, Μπέλα Γκρότα, Κόζιακ 2147 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 117
Евдовица Εβδοβίτσα 1691 m[4]
Дзака Ζάκα, Τζάκα 1604 m[4]
Рамна бука Ίσια Οξυά, Ράμνα Μπούκα 1494 m[4]
Рамнините Ίσιωμα, Ραμνίντε 1006 m[4]
Богати дол, Чаркова падина Ίσωμα, Μπογκάτι Ντόλ, Τσάρκοβα Παντίνα 1219 m[4] С от Горничево
Ιωάννου Μπραγιάννη, Μήλιο Τρόβο 1060 m[4]
Κακουρούς 1300 m[4]
Калето, Лиляк тепе Κάλετο, Λίλιακ Τεπέ 1192 m[4]
Калиника Καλίνικα 1580 m[4]
Кахоземица Καλογερίτσα, Καχοζεμίτσα 1562 m[4]
Камила Καμήλα 1540 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 107
Капра Κάπρα 1876 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 123
Каргувица Καργουβίτσα 1460 m - 1200 m[4]
Долна бука Κάτω Οξυά, Ντόλνα Μπούκα 1201 m[4]
Κόκκινη Πέτρα 1360 m[4]
Козяк Κόρακας, Κόζακας 1703 m[4]
Корасица Κοράκια, Κορατσίτσα, Κορασίτσα 1420 m[4]
Позикот Κορυφή Θωμά, Πόζικουτ 1277 m[4]
Козяк Κοτζιά, Κόζιακας 1784 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 108
Κοτρώνι 1702 m[4]
Балкуцица Κοτρώνι, Μπαλκουτσίτσα 1630 m[4]
Κουρή 1524 m[4]
Гравица Κράβιτσα, Γκράβιτσα 1780 m[4]
Иричкова яма Λάκκες, Ιρίτσκβα Γιάμα 1244 m[4] С от Горничево
Λανάρι 1281 m[4]
Ливади Λιβάδια 1383 m[4]
Λιμάνι 1440 m[4]
Люлка Λούλκα 1189 m[4] Ю от Чеган
Китка Λουλούδι, Κίτκα 1489 m[4]
Аргач Λουλουδότοπος, Άργκατς 1600 m[4]
Китката Λουλουδότοπος, Κίτκατα 1400 m[4]
Лятиф аргач Λουλουδότοπος, Λιάντιφ Αργάτσ 1320 m[4]
Узун аргач, Узунов аргач Λόφος, Ουζούν Αργκάτσα, Ουζούν Αργκάτς 1825 m[4] СЗ от Чеган
Μαύρη Πέτρα 1820 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 114
Каракозяк, Козяк Μαυροκορυφή, Καρά Κοτζιά 1817 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 109
Метеризи Μετερίζι 2141 m[4]
Метеризи Μετερίζι 1884 m[4]
Мицкова стена, Стриванка, Стриванка Яските Μίτσκοα Στένα, Στριβάνκα, Στριβάνκα Γιασίκιτε 1140 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 129
Манастирище Μοναστήριστε 2440 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 119
Манастир Μοναστήρι 2552 m[4]
Манастир Μοναστήρι, Μοναστήρ 1520 m[4] СЗ от Чеган
Муртинич Μουριά, Όρλον, Μούρτινιτς 1433 m[4]
Багрова родина Μπαγραίϊκα, Μπάγροβα Ροντίνα 1040 m[4] ЮЗ от Горничево, И от Баница
Нидже Νίτσε, Νίτσε Πλαν, Νίτζος 1886 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 113
Добро поле Ντόμπρο Πόλιε 1810 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 112
Буково Οξυά, Μπούκουβο 1332 m[4]
Грамада Периица, Байрако Ορόσημο, Γκραμάδα Περιΐτσα, Μπαΐρακο 1016 m[4]
Старо село, Селище Παλιοχώρι, Στάρο Σέλο, Σέλιστο 1362 m[4]
Попадия Παπαδιά 1320 m[4]
Чукара, Попо нивие Παπαδοχώραφο, Τσούκαρα, Πόπο Νίβιε 1100 m[4]
Папрат Πάπρατ 1680 m[4]
Мал Катрис Παρθένα, Μικρό Κατρίς 1391 m[4]
Камино Πετρόβουνο, Κάμινο 1760 m[4]
Борово Πεύκα, Μπούροβο 1180 m[4]
Борика Πευκόφυτο, Μπουρίκα 1688 m[4]
Пиперица Πιπερίτσα, Πιπερίτζα 1996 m[4] СЗ от Чеган
Плочка Πλακάκι, Πλότσκα 1084 m[4]
Кунупица, Плочите Πλάκες, Κουνουπίτσα, Πλότσιτα 1160 m[4]
Πλάτωμα, Πολίτσες 1500 m[4]
Присово Προσήλιο, Πρέσο, Πρίσοβο 1013 m[4] И от Вощарани
Πυργάκια 2000 m - 1900 m[4]
Рогач Ρόγκας, Αγνάντι, Ρογκάς 1353 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 127
Скоцала Ρώμα Ιωάννου, Σκότσαλα 1139 m[4]
Шабана Σαμπάνι, Σαμπάνα 1944 m[4]
Шипково Σίπκοβο 1609 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 125
Скала Σκάλα 1212 m[4]
Креминяк Σκληρή Πέτρα, Κρεμινάκ, Κρεμινάκος 2151 m[4]
Σκοπιά, Μνημείο 1860 m[4]
Караули Σκοπιά, Καραούλι 1360 m[4]
Сокол Σοκόλ, Γεράκι 1827 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 115
Бистерта Σπηλιά, Μπιστέρτα 1542 m[4] З от Чеган
Сталкова чума Στάλκοβ Τσούμα 2228 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 122
Сталкова чука Στάλκοβα Τσούκα 1646 m[4]
Στάλος 2300 m - 2200 m[4]
Старвин вис Στάρβιν Βις 1600 m[4]
Старков гроб Στάρκοβ Γκρομπ, Στάλκοβ Γκρόβ/Γκρομπ, Κάπρα, Στάλκο Γκροπ 1884 m[4]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 124
Куцубей Σταφίδες, Κουτχομπέϊγ, Κουτσούμπεη 2399 m[4]
Осман ага Στρατιώτης, Οσμανάκος 1963 m[4]
Гандич Τραυλού Κορυφή, Γκάντιτς 1120 m[4]
Скорна Τσαρούχι, Σκόρνα 1760 m[4]
Чукура тумба Τσεκούρα Τούμπα, Τσούκουρα Τούμπα 1107 m[4]
Цингелица Τσεκούρι, Τσιγκελίτσα 1840 m - 1600 m[4]
Τσεκούρι 1220 m[4]
Родина, Джиков рид Τσίκου Κορυφή, Ροδίνα, Τσίκοφρητ 1016 m[4]
Старико бачило Τσούκα, Στάρικο Βοτσίλο 1765 m[4]
Тъпан Τύμπανο, Τάπαν 1504 m[4]
Мала Висима Ύψωμα, Μικρή Βύσιμα 1300 m[4] И от Вощарани, ЮИ от Сетина
Мариан тепе Ύψωμα Πάνου, Μαριάν Τεπέ 1760 m[4]
Калето Φρούριο, Κάλετο 1040 m[4] С от Петърско
Шилигарникот Φύλακες, Σιλιγκράρνικουτ 1140 m[4]
Килиндерко Χαλί, Κιλιντέρκα, Κιλιντέρκο 1726 m[4]
Хармица Χαραμίτσα, Χαρμίτσα 2257 m[4]
Хасан ага Χασανάκος 1782 m[4]
Занов аржек Χριστοπούλου, Ζάνωφ Άρζεκ 1129 m[4] СИ над Горничево
Попова нива Χωράφι Παπά, Πόποβα Νίβα 1150 m[4]
Вакарич Αγελάδα, Μπιλογιάσα, Βακάριτς 828 m[4]
Αετορράχη 980 m[4]
Шуйницата Ανήλιο, Στάρτσα, Σουϊνίτσατα 950 m[4]
Бела вода, Беловата Ασπρονέρι, Μπελόβατα, Μπέλα Βόδα 936 m[4]
Круша Αχλαδιά, Κρούσσα 980 m[4]
Крушите Αχλαδιές, Γκρούστε 940 m[4]
Варо Βέρο, Βάρο 989 m[4]
Грамадата, Корията Βράχοι, Κουριάτα, Γκραμάδατα 845 m[4] С от Сетина
Стегало, Честеко Γ. Σταγγόλη, Τσέστεκο, Στέγαλο 928 m[4]
Γαβροκορφή 869 m[7]
Бара Γκούρνα, Μπάρα 802 m[7]  Гърция  Северна Македония Пирамида № 135, СЗ от Крушоради
Голината Γυμνό, Γκολίνατα 960 m - 900 m[7]
Крастите Γυμνό, Κράστιτε 840 m[7]
Гьоница Δάσος Γκιώνη, Γκόνιτσο, Γκόνιτσα, Γκιονίτσα 817 m[7] И над Забърдени
Ισιότοπος 721 m[7]
Калята Καλιάτα 825 m[7]
Камеливото Καμελίτσα, Καμελίβοτο 936 m[7]
Буро Καστανιές, Μπούρο 805 m[7]
Главата Κεφάλι, Γκλάβατα 838 m[7]
Ремнис Κλέφτικη Κορυφή, Ρεμνίς 742 m[7]
Кобилица Κομπίλιτσα, Κοπιλίτσα 641 m[7]
Коритена Κορύταινα 880 m[7]
Κορυφή, Κιπισόρι 813 m[7]
Сопов рид Κορυφή Σόκου, Σόποφρητ 948 m[7]
Κουκούλι 803 m[7]
Кула Κούλα 800 m[7] СЗ от Вощарани
Кула Κούλα 720 m[7]
Ληστού Πέτρα 860 m[7]
Μαύρη Πέτρα 752 m[7]
Мала страна Μεγάλη Μύτη, Μάλα Στράνα 832 m[7]
Μεγάλη Πέτρα 900 m[7]
Балов рид Μπάλιου Κορυφή, Μπάλοφρητ 919 m[7] З над Горничево
Сита рид Μυτερή, Σιταρίτ 820 m[7]
Томарич Παναγιώτου, Τόμαριτς/Τομαρίτς 822 m[7]
Περιστέρια 720 m[7]
Πέτρα, Πέτρα Γκούρου 805 m[7]
Скарката Πετρότοπος, Σκάρκατα 809 m[7]
Широка падина Πλάτωμα, Σιρόκα Παδίνα 723 m[7] СЗ от Вощарани
Σοφίκα, Τσιότσια 788 m[7]
Σπηλιά, Πιστέρα 720 m[7]
Рамнища, Найдово тарло, Найдова тарла Στρούγκα, Ραμνίστα, Ναΐδαβο Ταρλό 896 m[7] СЗ от Пътеле
Обла Σύννεφα, Όμπλα 913 m[7]
Големо клепало Υπολ/γού Χολέρη, Γκολέμο Κλέπαλο 998 m[7]
Розенско, Злибанов Χαρ. Σταγγόλη, Ρόζενσκο, Ζλιμπάνωφ 970 m[7]
Слатина Χρυσότοπος, Στρέντνα, Σλάτινα 906 m[7]
Мица нива, Марица Χωράφι Μήτρου, Μήτσα Νίβα, Μαρίτσα 751 m[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 387. (на гръцки)
  3. ↑ Taszycki, Witold. Onomastica; pismo poświecone nazewnictwu geograficznemu i osobowemu. Т. 3. Zakłlad Narodowy im. Ossolińskich, 1957. с. 239-240.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 388. (на гръцки)
  5. ↑ Каймакчалан ски център, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416181551/http://www.hotelparadosiako.com/bg%26action%3Dkaimaktsalan-ski-center/, посетен на 2021-03-03 
  6. ↑ Динчев, Евгений, Петър Атанасов. Високите планини на Северна Македония. Пътеводител, София, 1998.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 389. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нидже&oldid=11357054“.