Крушоради

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крушоради
Αχλάδα
— село —
Църквата „Свети Спиридон“
Църквата „Свети Спиридон“
Гърция
40.8617° с. ш. 21.6133° и. д.
Крушоради
Западна Македония
40.8617° с. ш. 21.6133° и. д.
Крушоради
Леринско
40.8617° с. ш. 21.6133° и. д.
Крушоради
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 743 m
Население 271 души (2011 г.)
Крушоради в Общомедия

Крушоради (на гръцки: Αχλάδα, Ахлада, до 1926 година Κρουσοράτη, Крусорати или Κρουσουράτη, Крусурати[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Леринското поле на 24 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина), в близост до границата със Северна Македония. Селото е на десния бряг на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема) в малка котловина между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от изток.

Двете съседни села Юруково (Юруки) и Горно Крушоради (Ано Ахлада) традиционно се броят за махали на Крушоради.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в село Крушовец, Костурско са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.[3] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Крушорад с 61 джизие ханета (домакинства).[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКрушораде като българско село.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Крушово (Krouchovo) има 40 домакинства със 115 жители българи.[6]

В началото на XX век Крушоради е изцяло българско село в Леринска каза. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крушоради (Горно и Средно) живеят 650, а в Юрокъ (Юроково) - 216 българи християни.[7] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 760 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крушоради е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Крушоради остава в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушоради има 60 къщи славяни християни.[10] В 1926 година селото е преименувано на Ахлада.[11]

В междувоенния период 40 души от селото се изселват отвъд океана. Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като 114 души емигрират в социалистическите страни.[12]

Според изследване от 1993 година селото чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 606 души без Юруково
  • 1920 – 573 души
  • 1928 – 690 души
  • 1940 – 967 души
  • 1951 – 361 души
  • 1961 – 534 души
  • 1971 – 240 души
  • 1981 – 313 души
  • 2001 – 301 души
  • 2011 – 271 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има четири църкви – „Свети Спиридон“, „Свето Възнесение Господне“, „Свети Георги“ и „Свети Хараламби“. Съборът му е на Спасовден (Възнесение).[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Василев, емигрант в Маунт Юниън, Пенсилвания, САЩ
Родени в Крушоради
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Тодорчев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Донов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ката Неданчева, българска учителка и организаторка на селото по време на Илинденското въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Дудев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Ламев, български революционер от ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Димов Костенчев, български революционер от ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Минче Геондев, деец на ВМОРО, войвода на крушорадската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Грамов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Greece.svg Никола Груев (1911 – 1940), дядо на Никола Груевски, загинал като войник в Итало-гръцката война
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Дончев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Костов Говедаров, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Степан Янев, хайдутин от втората половина на ХVІІ век
  • Flag of Macedonia.svg Flag of Greece.svg Стилян Самарджиев (р. 1988), македонистки активист, по произход от Крушоради
  • Flag of Greece.svg Стоян Гоговчев (1910 - 1947), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, загинал
  • Flag of Bulgaria.svg Тале Котев, български революционер от ВМОРО[18]
Починали в Крушоради
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Клюсов (? – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО, загинал с четата си в махалата Юруково
Свързани с Крушоради

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Крушоради има три махали. Двете са чифлици с бейска кула, кехаи и пазачи арнаути, а третата, която се казва още и Юруко, представя нещо като отделно село от тридесетина къщи, пише Христо Силянов в Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1902, стр. 294.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172, 855.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  13. Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine).
  14. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция