Кабасница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кабасница
Πρώτη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 619 m
Население 103 души (2001)

Кабасница или Кладошница (на гръцки: Πρώτη, Проти, до 1928 година Καμπάσνιτσα, Кабасница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 103 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина), в подножието на планината Пелистер, в западния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кабаснишкият манастир „Свети Марк“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Два хрисовула на Стефан Душан от 1343-44 и 1344-45 година споменават селото под името Клъбасница. Селото се споменава в османски дефтер от 1481 година с 80 домакинства.[3]

В XIX век Кабасница е голямо чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ембасница (Embasnitza), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кладошница (Kladochnitza) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кладошница има 620 жители българи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кабасница (Kabasnitza) има 520 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кабасница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година селото е прекръстено на Проти.[9] След Втората световна война значителна част от жителите му емигрират отвъд океана.[10] Учителят в селото Павле Аспров от Лаген, поради непривързаност към новата гръцка власт е убит.[11]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[12]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 637 души
  • 1920 – 617 души
  • 1940 – 802 души
  • 1951 – 743 души
  • 1961 – 303 души
  • 1971 – 143 души
  • 1981 – 137 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кабасница
  • Flag of Bulgaria.svg Гуле (Григор) Кирков Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[13] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Тодор (? – 1898/1899), учител в Горно Неволяни и свещеник в Лерин[15]
  • Flag of Greece.svg Йоан Икономов, свещеник и деец на гръцката пропаганда

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καμπάσνιτσα - Πρώτη
  2. Ι.Μ. Αγίου Μάρκου – Πρώτη. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 280. ISBN 2283604524.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.345 и 849.
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  11. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 105. Посетен на 24 декември 2015.
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 345.
  14. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  15. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 2-3.
     Портал „Македония“         Портал „Македония