Кабасница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кабасница
Πρώτη
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Кабасница, 1858 г.
Църквата „Свети Георги“ в Кабасница, 1858 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 619 m
Население 120 души (2011 г.)

Кабàсница или Кладòшница (на гръцки: Πρώτη, Проти, до 1928 година Καμπάσνιτσα, Кабасница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина), в подножието на планината Пелистер, в западния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кабаснишкият манастир „Свети Марк“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Два хрисовула на Стефан Душан от 1343-44 и 1344-45 година споменават селото под името Клъбасница. Селото се споменава в османски дефтер от 1481 година с 80 домакинства.[3]

В XIX век Кабасница е голямо чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ембасница (Embasnitza), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кладошница (Kladochnitza) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кладошница има 620 жители българи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кабасница (Kabasnitza) има 520 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кабасница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кбасница има 80 къщи славяни християни.[9] В 1928 година селото е прекръстено на Проти.[10] След Втората световна война значителна част от жителите му емигрират отвъд океана.[11] Учителят в селото Павле Аспров от Лаген, поради непривързаност към новата гръцка власт е убит.[12]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 637 души
  • 1920 – 617 души
  • 1940 – 802 души
  • 1951 – 743 души
  • 1961 – 303 души
  • 1971 – 143 души
  • 1981 – 137 души
  • 2001 - 103 души
  • 2011 - 120 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кабасница
  • Flag of Bulgaria.svg Гуле (Григор) Кирков Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[14] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Тодор (? – 1898/1899), учител в Горно Неволяни и свещеник в Лерин[16]
  • Flag of Greece.svg Йоан Икономов, свещеник и деец на гръцката пропаганда

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ι.Μ. Αγίου Μάρκου – Πρώτη. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 280. ISBN 2-283-60452-4.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 345 и 849.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  10. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  12. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 105. Посетен на 24 декември 2015.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 345.
  15. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  16. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 2-3.[неработеща препратка]
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция