Борешница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борешница
Παλαίστρα
— село —
Старото българско училище в Борешница
Старото българско училище в Борешница
Гърция
40.8033° с. ш. 21.5167° и. д.
Борешница
Западна Македония
40.8033° с. ш. 21.5167° и. д.
Борешница
Леринско
40.8033° с. ш. 21.5167° и. д.
Борешница
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 620 m
Население 289 души (2011 г.)
Борешница в Общомедия

Борѐшница (на гръцки: Παλαίστρα, Палестра, до 1926 година Μπορέσνιτσα, Боресница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 10 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Голема река, приток на река Сакулева.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Борешница е българско село в Леринска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борешница (Boréchnitza) е посочено като село в Леринска каза със 150 домакинства с 375 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Борешница има 348 жители българи.[3] В българското училище в Борешница в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[4] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 жители, всичките българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Борешница в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 28 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 9 души.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Борешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по силата на Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Борешница има 40 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е прекръстено на Палестра.[9] Селото не пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След войната се засилва емиграцията отвъд океана особено в Австралия.

В Борешница има две църкви – „Свети Пророк Илия“, на чийто храмов празник е и селският събор, и „Йоан Богослов“.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 375 души
  • 1920 – 372 души
  • 1928 – 447 души
  • 1940 – 592 души
  • 1951 – 638 души
  • 1961 – 600 души
  • 1971 – 421 души
  • 2001 - 336 души
  • 2011 - 289 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Борешница
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Попов (1871 – 1925), български революционер
  • Flag of Greece.svg Георги Перикли Баничотов (? – 1947), гръцки комунист[11]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Воскопулос (р. 1957), гръцки политик, кмет на Лерин
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[12]
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  6. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512, 830.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция