Търсие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Търсие
Τρίβουνο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 1551 m
Население (2001) 5 души
Търсие в Общомедия

Търсие или Търсе или Търсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Търсье и Търсйе, на гръцки: Τρίβουνο, Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 5 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета[2].

В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век.[3] В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци.[5] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.[6]

На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор.[7] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[8].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.[9]

Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:

То е високо планинско село, гранично съ Костурско. Селянитѣ сѫ бедни и отиват на печалба въ Гърция. Марко обича много това село, защото е едно отъ най-добре организиранитѣ и безспорно най-въорѫженото въ Леринско — брои около отъ 200 пушки, които търсяни сѫ купили въ Тесалия и донесли сами на гръбъ при невъобразими рискове и мѫки. Въ Търсье нѣма непокръстени хора, женитѣ и децата не сѫ по-малко предани и усърдни, отколкото мѫжетѣ, за това четницитѣ тамъ могатъ да се движат по улицитѣ и посрѣдъ бѣлъ денъ.[10]
Търсенският поп Никола със семейството си. Децата от ляво надясно са: Александър, Борис, Траян, Стоянка, Олга и Лозана. 1910 г.

През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени.[11] Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:

...числото на арестуваните от с. Търсие възлиза на 117 (сто и седемнадесет) души. Първо гъркоманският свещеник, който тоже е арестуван, а след него и други селяни са изказали къде са били заровени пушките им и властта е намерила досега повече от стотина пушки „Гра“.

До завчера от с Буф са били арестувани двадесет и двама (22) души и се търсили още други, а от село Арменско – двама.

На 26 май бил арестуван в Лерин по същата афера и Стефан Чеков от с. Екши Су. От арестуваните от Лерин на 22 май Христо Памбукчията, след като бил разпитан, бил освободен още същия ден, а на 28 същаго били арестувани Мито Георгиев Локман и Ване Ханджията тоже от Лерин.[12]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище. [13]

По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

В същата посока по течението на реката на североизток от с. Горна Статица, на около един час нагоре всред едно хълмисто място близо до полите на Бигла планина, е разположено българското село Търсие с около 215 къщи. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви с български свещеници поп Стоян Лашко и поп Никола. Имаха си и свои от селото учители: калугера Герасим, първия български учител, когото старите попове се опитваха да удушат, но благодарение на Бога при запушуване на устатат му, ненадейно пристигнал в църквата един селянин и като заварил поповете да го душат, надал глас и се притекъл на помощ за избавление, дошли и други на помощ и тъй едвам избавили своя калугер и учител. Тези попове били подкупени от гръцкия владика. Вторият учител бил Геле войвода. По-забележителни от българските първенци били: Доне Казиов, Митре Зеленков, Вангел Терзията. Борбите в Македония с гърци и подкупени гъркомани били неописуемо тежки.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Емиграция в Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Устав на Търсянското спомогателно дружество „Отец Герасим“, Торонто, 1936

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Търсие в Северна Америка. Според данни на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година за Северна Америка са заминали 28 души[16].

През 1914 година жители на Търсие основават Българско икономическо взаимоспомагателно дружество „Отец Герасим“ в Торонто, Канада, чиято цел е подпомагането на преселените жители на селото при болест, злополуки и смърт. В началото на 20-те години преселникът от Търсие Наум Филипов притежава параходна агенция и съдейства на български имигранти при установяването им в Канада.[17]

Търсиенци се настаняват и в Индиана, САЩ. След Първата световна война българската църковна община в Индианаполис се помещава в народен дом, подарен от Яне Кръстев от Търсие и Кр. Кузманов от Битоля.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Търсие
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Попов (1906 – 1994), български комунистически деец, интербригадист и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Геле Търсиянски (? – 1903), български революционер, сетне андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим Калугера (1823/24 – 1889), български духовник и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Серов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Никола (? – 1916), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Паско Ничов, български революционер и емигрантски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Фоти, деец на ВМОРО, войвода на четата от Търсие по време на Илинденско-Преображенското въстание[20][21]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Апостолов, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо П. Дерлевски (Дервелски, Дърлевски, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, емигрант в Америка, Нестроева рота на 9 велешка дружина[23]
Починали в Търсие

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τύρσια -- Τρίβουνον
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/7196/107/30-3-1994 - ΦΕΚ 297/Β/21-4-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 15 май 2015.
  4. Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.95-96.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360, 373.
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  10. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 162.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 139.
  12. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 22.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  15. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  16. Миграционни движения на българите 1878-1941, т. 1 (1878-1912), София 1993, с. 312, 314.
  17. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 107, 149.
  18. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 172.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 149.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 175.
  21. Спомени на Георги Попхристов [1]
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 205.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820 – 821.
     Портал „Македония“         Портал „Македония