Търсие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Търсие
Τρίβουνο
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 1551 m
Население 0 души (2011 г.)
Търсие в Общомедия

Тъ̀рсие или Търсе или Тъ̀рсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Тъ̀рсье и Тъ̀рсйе, на гръцки: Τρίβουνο, Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета.[2]

В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век.[3] В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.[6]

На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор.[7] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.[9]

Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:

То е високо планинско село, гранично съ Костурско. Селянитѣ сѫ бедни и отиват на печалба въ Гърция. Марко обича много това село, защото е едно отъ най-добре организиранитѣ и безспорно най-въорѫженото въ Леринско — брои около отъ 200 пушки, които търсяни сѫ купили въ Тесалия и донесли сами на гръбъ при невъобразими рискове и мѫки. Въ Търсье нѣма непокръстени хора, женитѣ и децата не сѫ по-малко предани и усърдни, отколкото мѫжетѣ, за това четницитѣ тамъ могатъ да се движат по улицитѣ и посрѣдъ бѣлъ денъ.[10]
Търсенският поп Никола със семейството си. Децата от ляво надясно са: Александър, Борис, Траян, Стоянка, Олга и Лозана. 1910 г.

През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени.[11] Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:

...числото на арестуваните от с. Търсие възлиза на 117 (сто и седемнадесет) души. Първо гъркоманският свещеник, който тоже е арестуван, а след него и други селяни са изказали къде са били заровени пушките им и властта е намерила повече от стотина пушки „Гра“.

До завчера от с Буф са били арестувани двадесет и двама (22) души и се търсили още други, а от село Арменско – двама.

На 26 май бил арестуван в Лерин по същата афера и Стефан Чеков от с. Екши Су. От арестуваните от Лерин на 22 май Христо Памбукчията, след като бил разпитан, бил освободен още същия ден, а на 28 същаго били арестувани Мито Георгиев Локман и Ване Ханджията тоже от Лерин.[12]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище.[13]

По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

В същата посока по течението на реката на североизток от с. Горна Статица, на около един час нагоре всред едно хълмисто място близо до полите на Бигла планина, е разположено българското село Търсие с около 215 къщи. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви с български свещеници поп Стоян Лашко и поп Никола. Имаха си и свои от селото учители: калугера Герасим, първия български учител, когото старите попове се опитваха да удушат, но благодарение на Бога при запушуване на устатат му, ненадейно пристигнал в църквата един селянин и като заварил поповете да го душат, надал глас и се притекъл на помощ за избавление, дошли и други на помощ и тъй едвам избавили своя калугер и учител. Тези попове били подкупени от гръцкия владика. Вторият учител бил Геле войвода. По-забележителни от българските първенци били: Доне Казиов, Митре Зеленков, Вангел Терзията. Борбите в Македония с гърци и подкупени гъркомани били неописуемо тежки.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търсие е обозначено като българско селище.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Преброявания
  • 1940 - 629 жители
  • 1951 - 99 жители
  • 1961 - 98 жители
  • 1971 - 66 жители
  • 1981 - 117 жители
  • 1991 - 2 жители
  • 2001 - 5 жители
  • 2011 - 0 жители

Емиграция в Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Устав на Търсянското спомогателно дружество „Отец Герасим“, Торонто, 1936
Реклама на Македонобългарската параходна агенция на Наум Филипов (Наум Филипс) от Търсие, емигрант в Торонто, 1922 г.

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Търсие в Северна Америка. Според данни на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година за Северна Америка са заминали 28 души.[16]

През 1914 година жители на Търсие основават Българско икономическо взаимоспомагателно дружество „Отец Герасим“ в Торонто, Канада, чиято цел е подпомагането на преселените жители на селото при болест, злополуки и смърт. В началото на 20-те години преселникът от Търсие Наум Филипов притежава параходна агенция и съдейства на български имигранти при установяването им в Канада.[17]

Търсиенци се настаняват и в Индиана, САЩ. След Първата световна война българската църковна община в Индианаполис се помещава в народен дом, подарен от Яне Кръстев от Търсие и Кр. Кузманов от Битоля.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Търсие
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Попов (1906 – 1994), български комунистически деец, интербригадист и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Геле Търсиянски (? – 1903), български революционер, сетне андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим Калугера (1823/24 – 1889), български духовник и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Серов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[20]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Никола (? – 1916), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Паско Ничов, български революционер и емигрантски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Саров (1881 – 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов,[21] емигрант в Торонто, Канада
  • Flag of Bulgaria.svg Фоти, деец на ВМОРО, войвода на четата от Търсие по време на Илинденско-Преображенското въстание[22][23]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Апостолов, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо П. Дерлевски (Дервелски, Дърлевски, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, емигрант в Америка, Нестроева рота на 9 велешка дружина[25]
Починали в Търсие

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τύρσια -- Τρίβουνον
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/7196/107/30-3-1994 - ΦΕΚ 297/Β/21-4-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 15 май 2015.
  4. Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.95-96.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360, 373.
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  10. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 162.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 139.
  12. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 22.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  15. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  16. Миграционни движения на българите 1878-1941, т. 1 (1878-1912), София 1993, с. 312, 314.
  17. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 107, 149.
  18. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 172.
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 149.
  21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 175.
  23. Спомени на Георги Попхристов
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 205.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820 – 821.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония