Нередска планина
Нередска планина | |
---|---|
![]() Вид от Българска Блаца |
|
Общи данни | |
Местоположение |
![]() |
Най-висок връх | Вич |
Надм. височина | 2128 m |
Нередска планина в Общомедия |
Нередската планина или Неретската планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон), наричана още и Вич (Βίτσι, Вици), по името на най-високия ѝ връх, е планина в Западна Македония, Гърция. Нейни разклонения са планините Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената, Кукул, Голината, Лунджер и др. Планината е на границата между демите Костур (на югозапад, Лерин на североизток и Суровичево на югоизток. Протежението е север-юг, като в края масивът завива на югоизток. Дължината на планината е приблизително 25 до 30 километра от северозапад към югоизток, а дължината ѝ е около 20 до 25 километра от югозапад към североизток. Носи името на село Неред.
Нередската планина се намира югозападно от град Лерин. Планината е оградена от Леринското поле от северната и североизточната страна. На север се свързва с Баба планина чрез превала Бигла. На югозапад е областта Кореща, а на юг е областта Пополе, като Клисурският проход я отделя от планината Мурик, а реката Бистрица е на запад. През планината минават два пътя, свързващи Костурско и Леринско - между селата Статица (Мелас) и Търсие (Тривуно) и между Българска Блаца (Оксия) и Бел камен (Дросопиги).
Най-високият връх на Нередската планина е Вич, който е на 2128 метра надморска височина. В планината на север, над едноименния проход, се намира вторият по височина връх Бигла (1932 метра).
Планината изобилства на високотревни пасища, а в подножието преобладават широколистни гори докато към върховете са застъпени вечнозелени гори.[1]
Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич комитския Божигроб и още пише за него:
„ | А Вичъ...
Той се отсича цѣлъ въ прозрачна мъгла. Купъ по-низки висоти, струпани около него, му служатъ за подножие. Царственъ и могѫщъ, той приковава погледа и примамва душата като мечта.[2] |
“ |
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според „Българския етимологичен речник“ името Вич е от начално * Бич(и), което на гръцки е трансформирано като Βίτσι – прилагателно от бик с гръцка промяна на б > β. Сравнимо е името на връх Бич край Копривщица.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Βέρνο
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 149.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на на5уките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 156.