Крапешино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крапешино
Ατραπός
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 938 m
Население 174 души (2001)

Крапешино или Крапешина (срещат се и формите Крапещино, Крапещина, на гръцки: Ατραπός, Атрапос, до 1926 година Κραπέστινα, Крапестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, със 174 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 12 km югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 9 km югоизточно от Кучковени (Перасма).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото е основано от преселници от Бабчор, които закупили землището от Крапо Влах, на когото е кръстено и селото.[2] В началото на XX век Крапешино е село в Леринска каза в Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крепешино живеят 320 българи християни.[3]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от аскер и башибозук.[4] След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Krapechino) има 416 българи екзархисти.[6] В българското училище в Крапешино от 1908 до 1910 година преподава пътелеецът свещеник Атанас Шишков.[7]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 150 пушки от селото.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крепешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и в резултат на Междусъюзническата война Крапешино остава в Гърция. В 1913 година гръцките власти отбелязват в Крапешино 225 българи и 175 гърци, като цялото село е „българофонско“.[10] В 1920 селото е посочено със 70 къщи на християни славяни.[11] В 1926 година селото е преименувано на Атрапос, в превод пътека.[12] Населението на селото е 450 жители в 1912 година и 550 в 1928.

В 1934 година Стефос Григориу пише, че селото е българско, като само едно семейство е гръцко – това на местния свещеник, чийто елинизъм е от степен С. В 1935 година Крапешино има 92 семейства, от които 66 са със „славянско съзнание“, а останалите 26 са „чуждогласни с гръцко съзнание“.[10] Мнозинството от населението е определено като антигръцко или с неясни убеждения. В 1949 година по време на Гражданската война селото не пострадва, но около 150 жители (или 20 семейства[13]) бягат в Югославия и в други страни от Източна Европа.[14]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Крапешино са заклевани да не говорят вече български език.[15][16][17]

Според изследване от 1993 година Крапешино е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[18]

В селото има църкви „Свети Георги“ и „Успение Богородично“. Празникът на селото е на 5 – 6 август, патронен празник на църквата „Преображение Господне“.[19]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 430 души
  • 1920 – 502 души
  • 1928 – 543 души
  • 1940 – 598 души
  • 1951 – 461 души
  • 1961 – 318 души
  • 1971 – 219 души
  • 1981 – 160 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Крепешино
  • Flag of Bulgaria.svg Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Филев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[21]
  • Flag of Greece.svg поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас[22]
  • Flag of Greece.svg Сотир (1929 – 1946), гръцки комунист[23]
  • Flag of Greece.svg Сотир Вельов (Σωτήριος Βέλιος), гръцки андартски деец от втори клас, организира отмъщения срещу българи за убитите патриаршисти, бяга в Индиана, САЩ, където продължава борбата с екзархистите печалбари[22]
  • Flag of Greece.svg София Поптомова (Σοφία Παπαθωμά), гръцка андартска деятелка от втори ред[22]
Починали в Крапешино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κραπέστινα -- Ατραπός
  2. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  4. Автономия“, № 13, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 24.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
  7. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742 и 854.
  10. а б Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 180.
  11. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  13. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  15. Вестник „Елиники Фони“, 8 август 1959.
  16. Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“
  17. Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 175 – 179.
  18. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  19. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  20. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 311. Посетен на 3 септември 2015.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.742.
  22. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония