Направо към съдържанието

Крапешино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крапешино
Ατραπός
Изглед към селото Крапешино от горната църква
Изглед към селото Крапешино от горната църква
Гърция
40.7242° с. ш. 21.4056° и. д.
Крапешино
Западна Македония
40.7242° с. ш. 21.4056° и. д.
Крапешино
Леринско
40.7242° с. ш. 21.4056° и. д.
Крапешино
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областНередска планина
Надм. височина938 m
Население121 души (2021 г.)
Крапешино в Общомедия

Крапèшино или Крапèшина (срещат се и формите Крапèщино, Крапèщина, Кърпèшина, на гръцки: Ατραπός, Атрапос, до 1926 година Κραπέστινα, Крапестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 12 km южно от демовия център Лерин (Флорина) и на 9 km югозападно от Кучковени (Перасма).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото е основано от преселници от Бабчор, които закупили землището от Крапо Влах, на когото е кръстено и селото.[2]

В началото на XX век Крапешино е село в Леринска каза в Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крепешино живеят 320 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крапещина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от аскер и башибозук.[5][6] След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Krapechino) има 416 българи екзархисти.[8] В българското училище в Крапешино от 1908 до 1910 година преподава пътелеецът свещеник Атанас Шишков.[9]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 150 пушки от селото.[10]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Крапещина (Κραπέστινα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 212 „гърци, тероризирани от 1905 година“.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крепешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и в резултат на Междусъюзническата война Крапешино остава в Гърция. В 1913 година гръцките власти отбелязват в Крапешино 225 българи и 175 гърци, като цялото село е „българофонско“.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крапещина (Крапештина) има 70 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е преименувано на Атрапос, в превод пътека.[15] Населението на селото е 450 жители в 1912 година и 550 в 1928 година.

В 1934 година Стефос Григориу пише, че селото е българско, като само едно семейство е гръцко – това на местния свещеник, чийто елинизъм е от степен С. В 1935 година Крапешино има 92 семейства, от които 66 са със „славянско съзнание“, а останалите 26 са „чуждогласни с гръцко съзнание“.[13] Мнозинството от населението е определено като антигръцко или с неясни убеждения. В 1949 година по време на Гражданската война селото не пострадва, но около 150 жители (или 20 семейства[16]) бягат в Югославия и в други страни от Източна Европа.[17]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Крапешино са заклевани да не говорят вече български език.[18][19][20]

Според изследване от 1993 година Крапешино е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[21]

В селото има църкви „Свети Георги“ и „Успение Богородично“. Празникът на селото е на 5 – 6 август, патронен празник на църквата „Преображение Господне“.[22]

Прекръстени с официален указ местности в община Крапешино на 28 септември 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Белко[23]ΜπέλκοАспроремаΆσπρόρεμα[24]река на СИ от Лаген, десен приток на Белкаменската река[23]
Благуно[23]ΜπλαγουνοГикерияΓκυκερία[24]връх във Вич на ЮИ от Крапешино и на СИ от Лаген[23] (1186 m)[25]
Лаката[23]ΛάκαταЛакаΛάκκα[24]местност във Вич на Ю от Крапешино и на С от Лаген по десния бряг на Малечка[23]
КуртовоΚουρτοβοКиртонΚυρτόν[24]
Восло[23]ΒόσλοКендриΚεντρί[24]връх във Вич на ЮЗ от Долно Котори (1231,9 m)[23]
Голем Присой[23]Γκόλεμ ΠρισόιПросилионΠροσήλιον[24]връх във Вич на И от Крапешино и на З от Долно Котори[23] (899 m)[25]
Прекръстени с официален указ местности в община Крапешино на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Главата[23][26]ΓκλαβάταКорифи ВелиуΚορυφή Βέλιου[27]връх във Вич на ЮЗ от Лаген (1881,6 m)[23]
Орола[23]ΌρολάνКорифиΚορυφή[27]връх във Вич на З от Елово[23]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913 – 430 души
  • 1920 – 502 души
  • 1928 – 543 души
  • 1940 – 598 души
  • 1951 – 461 души
  • 1961 – 318 души
  • 1971 – 219 души
  • 1981 – 160 души
  • 2001 – 174 души
  • 2011 – 150 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Реклама на Петре Ристев от Крапешино в Българо-американския алманах, 1920 година
Реклама на „Интернешънъл Бейкинг Къмпани“ в Масилион, Охайо, на Лазар Тодоров от Долно Оризари, Битолско, Стефо Лазаров от Буково, Битолско, Димитри Петрев от Жерве, Воденско, Вас. Я Марковски от Карпешини, Леринско и Вангел Милев от Ращани, Битолско
Родени в Крепешино
  • Ангеле Лазар, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, включвайки се в българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
  • Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени[29]
  • Иван Филев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[30]
  • поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас[31]
  • Сотир (1929 – 1946), гръцки комунист; войник на ДАГ, заловен, осъден на смърт и екзекутиран в леринския затвор[32]
  • Сотир Вельов (Σωτήριος Βέλιος), гръцки андартски деец от втори клас, организира отмъщения срещу българи за убитите патриаршисти, бяга в Индиана, САЩ, където продължава борбата с екзархистите[31]
  • София Поптомова (Σοφία Παπαθωμά), гръцка андартска деятелка от втори ред[31]
Починали в Крапешино

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 158. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ „Автономия“, № 13.
  6. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 24.
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  9. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  10. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  11. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 91. (на гръцки)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742, 854.
  13. 1 2 Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 180.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  15. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  16. ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  18. ↑ Вестник „Елиники Фони“, 8 август 1959.
  19. ↑ Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“
  20. ↑ Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 175 – 179.
  21. ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  22. ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  23. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  24. 1 2 3 4 5 6 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  25. 1 2 Topografska Karta JNA 1:100 000.
  26. ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
  27. 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
  28. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 115. (на македонска литературна норма)
  29. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 311. Посетен на 3 септември 2015.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
  31. 1 2 3 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  32. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 176 - 177. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крапешино&oldid=12965711“.