Крапешино
| Крапешино Ατραπός | |
|---|---|
 Изглед към селото Крапешино от горната църква | |
  Крапешино  Крапешино  Крапешино | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Нередска планина |
| Надм. височина | 938 m |
| Население | 150 души (2011 година) |
| Крапешино в Общомедия | |
Крапèшино или Крапèшина (срещат се и формите Крапèщино, Крапèщина, Кърпèшина, на гръцки: Ατραπός, Атрапос, до 1926 година Κραπέστινα, Крапестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 12 km югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 9 km югоизточно от Кучковени (Перасма).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според Тодор Симовски селото е основано от преселници от Бабчор, които закупили землището от Крапо Влах, на когото е кръстено и селото.[2] В началото на XX век Крапешино е село в Леринска каза в Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крепешино живеят 320 българи християни.[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от аскер и башибозук.[4] След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Krapechino) има 416 българи екзархисти.[6] В българското училище в Крапешино от 1908 до 1910 година преподава пътелеецът свещеник Атанас Шишков.[7]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 150 пушки от селото.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крепешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в селото влизат гръцки части и в резултат на Междусъюзническата война Крапешино остава в Гърция. В 1913 година гръцките власти отбелязват в Крапешино 225 българи и 175 гърци, като цялото село е „българофонско“.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крапещина (Крапештина) има 70 къщи славяни християни.[11] В 1926 година селото е преименувано на Атрапос, в превод пътека.[12] Населението на селото е 450 жители в 1912 година и 550 в 1928 година.
В 1934 година Стефос Григориу пише, че селото е българско, като само едно семейство е гръцко – това на местния свещеник, чийто елинизъм е от степен С. В 1935 година Крапешино има 92 семейства, от които 66 са със „славянско съзнание“, а останалите 26 са „чуждогласни с гръцко съзнание“.[10] Мнозинството от населението е определено като антигръцко или с неясни убеждения. В 1949 година по време на Гражданската война селото не пострадва, но около 150 жители (или 20 семейства[13]) бягат в Югославия и в други страни от Източна Европа.[14]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Крапешино са заклевани да не говорят вече български език.[15][16][17]
Според изследване от 1993 година Крапешино е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[18]
В селото има църкви „Свети Георги“ и „Успение Богородично“. Празникът на селото е на 5 – 6 август, патронен празник на църквата „Преображение Господне“.[19]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 430 души
- 1920 – 502 души
- 1928 – 543 души
- 1940 – 598 души
- 1951 – 461 души
- 1961 – 318 души
- 1971 – 219 души
- 1981 – 160 души
- 2001 – 174 души
- 2011 – 150 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Крепешино
Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени[20]- Иван Филев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[21]
поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас[22]- Сотир (1929 – 1946), гръцки комунист[23]
- Сотир Вельов (Σωτήριος Βέλιος), гръцки андартски деец от втори клас, организира отмъщения срещу българи за убитите патриаршисти, бяга в Индиана, САЩ, където продължава борбата с екзархистите[22]
- София Поптомова (Σοφία Παπαθωμά), гръцка андартска деятелка от втори ред[22]
- Починали в Крапешино
- Петър Тинев (? – 1903), български военен и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ „Автономия“, № 13, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 24.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742, 854.
- ↑ а б Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 180.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
- ↑ Вестник „Елиники Фони“, 8 август 1959.
- ↑ Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“
- ↑ Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 175 – 179.
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 311. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| |||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „