Горно Котори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Котори
Άνω Υδρούσσα
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 897 m
Население (2001) 364 души

Горно Котори (на гръцки: Άνω Υδρούσσα, Ано Идруса, до 1926 година Άνω Κόττορι, Ано Котори[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 402 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Нередската планина, на 12 километра югоизточно от демовия център Лерин.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Котори са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Котори е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 1515 акчета[3].

В XIX век Горно Котори е село в Леринска каза, Османска империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКодорево като българско село.[4] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горно Котори (Gorno-kotori) е село в Леринска каза с 50 домакинства и 140 жители българи и 42 мюсюлмани.[5] Отделно в Костурска каза е посочено и селището Колори (Kolori) със 120 домакинства и 450 жители българи.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Котори живеят 168 българи християни и 174 арнаути християни.[7]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чифлик Котори са изгорени всички 16 къщи.[8]

След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Котри (Gorno Kotri) има 216 българи екзархисти и 120 албанци християни.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година е прекръстено на Ано Идруса.[12]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Научов, Георги Василев, Димитър Божинов, Васил Траянов, Илия Митов, Христо Траянов, Христо Стойчев, Кръсте Йотов, Ване Когаров, Пандо Панов.[13]

В 1981 година селото има 333 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-арванитско като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво.[14]

Днес жителите на селото са преобладаващо „местни“, тоест от български произход и малко арванити. Занимават се със земеделие и скотовъдство. Селото празнува на 26 юли Света Петка и на 25 януари. Основната църква в селото е „Света Петка“, построена в 1462 година.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Котори
  • Flag of Greece.svg Апостолос Кацутас (Απόστολος Κατσούτας), гръцки андартски деец от четвърти клас[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Стефанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Димитров, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание и участва в сражението при Писодер, роден в Горно или Долно Котори.[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Георгиев Шопов (р. 1925), член на ЕПОН, войник на ДАГ (1946 - 1949) в дружина с командир Георги Калков, в 1950 година емигрира в Полша, а в 1962 г. със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[21]
  • Flag of Greece.svg Тане Наумов (1910 – ?), гръцки партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стефанов, български учител и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Κόττορι -- Άνω Υδρούσσα
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  8. Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  9. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853-854.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 644.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66.
  21. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 467. Посетен на 5 септември 2015.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 114.
     Портал „Македония“         Портал „Македония