Плешевица
| Плешевица Κολχική | |
|---|---|
| — село — | |
  Плешевица  Плешевица  Плешевица | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 721 m |
| Население | 231 души (2011 г.) |
Плешевица (на гръцки: Κολχική, Колхики, до 1928 година Πλησεβίτσα, Плисевица[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Леринското поле, на 7 километра югоизточно от демовия център Лерин и на 3 километра южно от демовия център Кучковени.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Плешеница (Pléchénitza) е показано като село в Леринска каза с 200 домакинства и 405 жители мюсюлмани и 308 жители българи.[2]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 арнаути мюсюлмани.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Тогава селото е изгорено от гърците.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Плишевица има 80 къщи арнаути мохамедани.[5] Мюсюлманското му население се изселва и на негово място са настанени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Плешевица е чисто бежанско с 95 бежански семейства и 367 жители бежанци.[6]
По време на Гражданската война жителите на селото все още нямат църква и използват като храм старата турска джамия.[7]
В 1981 година селото има 315 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско като „понтийският език“ в него е запазен на средно ниво.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дълбоки дол[9] | Λαμπογκιντόλ | Химарос | Χείμαρρος[10] | реката на Ю от Плешевица, във водосборния басейн на Сакулева[9] |
- Преброявания
- 1981 - 315 души
- 2001 - 256 души
- 2011 - 231 души
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 235. (на гръцки)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||
