Бел камен (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото Бел камен в Гърция. За едноименното село в България вижте Бел камен. За другите села на име Дросопиги в Гърция вижте Дросопиги.

Бел камен
Δροσοπηγή
— село —
Новата църква „Света Троица“ в Бел камен
Новата църква „Света Троица“ в Бел камен
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 1120 m
Население 355 души (2001)
Бел камен в Общомедия

Бел камен (изписване до 1945 година Бѣлъ Каменъ; на гръцки: Δροσοπηγή, Дросопиг̀и, до 1928 година Μπελκαμένη, Белкамени[1]) е село в Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 355 жители (2001), мнозинството от които арванити.[2][3][4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 13 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в Нередската планина на левия бряг на Белкаменската река в подножието на върха Вич (Вици) над селата Долно и Горно Котори.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Бел камен е българско село, което е напуснато от жителите си в размирните времена в края на XVIII век.[5]

Оцелялата камбанария на старата църква „Света Троица“

Селото е възстановено в 1844 година от албанци християни, преселници от село Пликати, Коницко, и малко влашки семейства от Епир.[3][5] През октомври 1842 година братята Георгиу и майката на синовете на Стерльос от Пликати получават тапия за покупка на половината терен, наречен Бел камен, от собственика му Осман Исмаил паша от Лерин за 5000 гроша. Купувачите плащат допълнително 150 гроша на леринския управител Елма бей и се задължават да плащат десятък на „законните господари на земята“. Другата половина от терена е закупена от Костас Комацулис и Михаил Коте, но документът не е запазен и цената е неизвестна. Четиримата купувачи действат от името на много семейства от Пликати и от други селища в Колонията, които притеснени от золумите и тиранията на местните мюсюлмани решават да се изселят.[2]

Селото е изградено с правилен план и дори е направена канализация, която оцелява. Къщите са големи каменни дву или триетажни сгради, покрити с каменни плочи, с вътрешни дворове, а улиците са широки[2] и павирани.[4] В 1853 година на големия централен площад е построена църквата „Света Троица“.[2][4][3] В 1864 - 1868 година е построено училището.[4][3] Местните жители пренасят традиционните занаяти от Епир и са предимно строители и каменоделци[2] и резбари[3] и работят обикновено на гурбет,[2] в Негуш, Бер, Кожани, Сервия,[3] като стигат до Румъния и дори до Русия. Тайфата на Йоанис Стилианидис (Стилианос, Стилос) изгражда манастира Симонопетра на Света гора.[2][3] Пак той от 1881 до 1900 година строи голямата главна църква на руския светогорски скит „Свети Андрей“.[3] Училища, банки, църкви, мостове, къщи в Леринско са построени от белкаменчани. Красивите каменни сгради в Невеска например са тяхно дело.[2] Селото дава и много зографи – Стерьос и Томас Зографос, Атанасиос и Харисиос Харисис, Константинос Дзядзиос, Анастасиос Стилиадис и Стилианос Стилиадис (1850 – 1910), известен и като Силианос Зограф.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бел камен (Bel kamen) е показано два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 260 жители българи и втори път като село в Костурска каза със 100 домакинства и 310 жители албанци.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Бел камен:

Източно от Невеска и североизточно от Клисура на пет часа и половина разстояние се намира новооснованото село Бел камен. В него има 12-14 куцовлашки къщи. Жителите са скотовъдци и чергари; има обилие от вода; населението се увеличава ежедневно. В селото има една малка църква и свещеник.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бел камен има 560 жители арнаути и 100 жители власи.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 100 власи и 560 албанци и работи влашко училище с двама учители и 26 ученици.[9]

Според гръцки данни в селото има 150 семейства „албанофони“ и 55 „влахофони“ с гръцко съзнание. Цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[2][4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на Бел камен, 12 юли 1918 г.

През Балканската война през 1912 година в селото влизат гръцки части. В началото на юли 1913 година по време на Междусъюзническата война гръцки части разбиват Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, а командирът ѝ Васил Чекаларов загива. Селото остава в Гърция след войната.

В 1926 година със средства на Горското управление е построена нова двуетажна училищна сграда с четири класни стаи.[2] В 1928 година Бел камен е прекръстено на Дросопиги, прохладен извор.[10] Построен е и голям каменен мост, четири метра широк, покрит с калдъръм.[2]

На 3 април 1944 година германска военна част, дошла от Горно Котори, попада на засада под Бел камен (на мястото на днешното село), поставена от отряд на гръцката съпротива. Германците дават 5 души пленени, а гърците – един убит. Пленените германци са отведени в Бел камен и екзекутирани.[2] От страх от германско отмъщение, още същия ден белкаменчани решават да напуснат селото и в него остават само старците. На разсъмване на 4 април германски части обкръжават селото, разграбват го и го опожаряват. Изгарят и училището и църквата, от която оцелява само камбанарията.[2]

Селяните се завръщат в селото и започват да го възстановяват, но през април 1947 година, по време на Гръцката гражданска война селяните отново са принудени да го напуснат и се заселват в Горно Неволяни, а в 1950 година се местят в Долно Котори.[2] В преброяването от 1951 година Бел камен е без жители. По-късно в 1952 гръцките власти година изграждат 125 къщи, недалече от старото място на селото и заселват във възстановеното село част от върналите се белкаменчани.

Според изследване от 1993 година селото е арванитско и в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[11]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Около Бел камен има запазени два красиви каменни моста на Белкаменската река, като единият е от 1883 година. Запазена е също каменна воденица от 1852 година.[3]

Кметството в Бел камен
Преброявания
  • 1913 – 1364 жители
  • 1920 – 770 жители
  • 1928 – 752 жители
  • 1940 – 765 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 581 жители
  • 1971 – 421 жители
  • 1981 – 364 жители
  • 1991 – 327 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Николаос Манос
Родени в Бел камен
  • Flag of Greece.svg Апостолос Стилиадис (Απόστολος Στυλιάδης), гръцки андартски деец от трети клас, починал през 1907 година[12]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Папаниколаос (Αναστάσιος Παπανικόλαος), гръцки андартски деец от втори/трети клас, местен учител[12]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Слатинас (Αθανάσιος Σλατίνας), гръцки андартски деец, четник[13]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Стилиадис (Αθανάσιος Στυλιάδης ή Παπαστυλιάδης), гръцки андартски деец от първи клас[12]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Папус (Γεώργιος Παππούς), гръцки андартски деец от трети клас[12]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Екзархос (Δημήτριος Έξαρχος), гръцки андартски деец от трети клас, член на местния комитет, отговорник по прехраната на гръцктите четници[14]
  • Flag of Greece.svg Дионисиос Екзархос (Διονύσιος Εξάρχου), гръцки андартски деец от трети клас, син на Христос Екзархос[14]
  • Flag of Greece.svg Милтиад Ферфелис (Μιλτιάδης Φερφελής), гръцки андартски деец от трети клас[12]
  • Flag of Greece.svg Михаил Папанусис (Μιχαήλ Παπανούσης), гръцки андартски деец от втори клас[12]
  • Flag of Greece.svg Михаил Церкезис (Μιχαήλ Τσερκέζης), гръцки андартски деец от трети клас, четник при Каравитис, участва в различни боеве през Балканските войни[12]
  • Flag of Albania.svg Михал Белкамени (? – 1948), албански революционер и журналист
  • Flag of Albania.svg Flag of Greece.svg Николаос Манос, гръцки андартски капитан
  • Flag of Greece.svg Николаос Стилиадис (Νικόλαος Στυλιάδης), гръцки андартски деец от първи клас и свещеник, хвърлен в затвора от турсктие власти[12]
  • Flag of Albania.svg Спиро Белкамени (1885 – 1912), албански революционер
  • Flag of Greece.svg Теодорос Теодорис (Θεόδωρος Θεοδωρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Христос Гяцис (Χρήστος Γκιάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, убит в Елхово[14]
  • Flag of Greece.svg Христос Екзарху (Χρήστος Εξάρχου), гръцки андартски деец от първи клас, връзка между местния комитет и гръцките консулства, превежда четите на Папулас, Кондулис, Колокотронис и Мелас[14]
Починали в Бел камен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπελκαμένη -- Δροσοπηγή
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Η Ιστορία της Δροσοπηγής (Μπελκαμένης) Φλώρινας. // Florina History, 2011--4-18. Посетен на 1 януари 2016.
  3. а б в г д е ж з и к Δυτική Μακεδονία: Φλώρινα, Δροσοπηγή, Νυμφαίο. // Посетен на 1 януари 2016.
  4. а б в г д Γιορτή μνήμης. // Δροσοπηγή. Посетен на 1 януари 2016.
  5. а б Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900. с. 88.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“, Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83 и 110-111.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900. с. 250.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 168. (на гръцки)
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  14. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 167. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония