Песочница (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Песочница (Област Монтана).

Песочница
Αμμοχώρι
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Песочница.
Църквата „Свети Георги“ в Песочница.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 615 m
Население 1294 души (2001)

Песочница (изписване до 1945 година Пѣсочница; на гръцки: Αμμοχώρι, Амохори, катаревуса: Αμμοχώριον, Амохорион, до 1927 година Πεσόσνιτσα, Песосница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 1294 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 9 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северно от Кучковени (Перасма) на река Мала река (Μάλα ρέκα).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПешошница като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Песочница като българско село.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Песочница живеят 850 българи християни и 200 турци.[4]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев в края на 1902 година цялото село (156 къщи), част от Леринска епархия, което дотогава е разделено на патриаршистко-екзархийско, признава върховенството на Българската екзархия.[5][6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песочница има 800 българи екзархисти.[7] В Песочница работи българско училище с учител Б. Ацев[8].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Мала река в Песочница.

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години турското население се изселва от Песочница и на негово място са заселени 156 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1927 година името на селото е преведено на Амохори, Пясъчно село.[9]

По време на Втората световна война селото е окупирано от германски части и в него е отворено българско училище.[10]

Църквите в Песочница са „Свети Атанасий“ (1910), „Свети Николай“ (1960) и „Свети Георги“ (1980). Селото празнува на Гергьовден, 23 април.[11]

Панорама към Песочница.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 794 жители
  • 1920 – 796 жители
  • 1928 – 1092 жители, от които 49 бежански семейства със 195 души.[12]
  • 1940 – 1508 жители
  • 1951 – 1582 жители
  • 1961 – 1510 жители
  • 1971 – 1310 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Константин Вълканов.
Родени в Песочница
  • Flag of Greece.svg Александрос Хадзис (Αλέξανδρος Χατζής), гръцки андартски деец от първи клас, член на местния гръцки комитет, връзка на гръцкото консулство в Битоля с Й. Айтас, Хр. Цикас, Н. Папалазорос и Д. Капетанцис[13]
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Australia.svg Джим Антон (1944-2007), активист на македонистката диаспора в Австралия
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попиванчев, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Димитриос Йоанидис (Δημήτριος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец от втори клас, ръководител на местния гръцки комитет[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гердев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кице Гърдечки, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Маринчев, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Вълканов (1868 – 1927), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Петров (1869 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Гинков, деец на ВМОРО, учител в село Гявато, войвода на песочнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Flag of Greece.svg Наум Гирдас, Гърдев (Ναούμ Γίρδας), гръцки андартски деец от трети клас[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Маринчев (1884 – 1932), български революционер
  • Flag of Greece.svg Папа Атанасиос Хасиотис (Παπα Αθανάσιος Χασιώτης), гръцки андартски деец, учител в околните села, през 1907 година се връща в Песочница и подпомага четата на Каравитис с укриване и складиране на оръжие, изпратен да разследва убийството на Гревенския митрополит[13]
  • Flag of Greece.svg Хадзидинос (Χατζηντίνος), гръцки андартски деец, имотен свещеник, прехранващ гръцките чети[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Вълканов (1874 – 1905), български просветен деец и революционер
Български революционери, участници в Охрана
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Минчев, Тодор Кечев, Димитри Попов, Йорги Манов, Стефан Янев, Димитри Александров, Кочо Гардевски, Лазо Янев, Тодор Апидопулос, Методи Александров, Ристо Стойков, Ристо Николо Неоказин, Кочо Георгиоев Алебаков, Йорги Евангелов, Ставре Александров, Тодор Янев, Йордан К. Ложенов, Лазо Наум Гьозев, Ставре Йоргев Анастасов, Йорги Боглев, Траян Боглев, Кирко Клев, Йорги Крокаров, Ставре Янев, Еманулев, Йорги Апидопулос, Митре Еманулев, Йорги Маринчев, Пандо Ставров Анастасов, Александър Мирчев, Атанас Крокаров, Пандо Николов Манафов[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πεσόσνιτσα -- Αμμοχώριον
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 37
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. ΑΜΜΟΧΩΡΙ-ΤΟΠΟΣ ΚΑΙ ΙΣΤΟΡΙΑ
  11. Официален сайт на бившия дем Кучковени.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 163. (на гръцки)
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  15. No. 79, 80 and 81, Minutes of the Special Court of Traitors of Florina 16 February 1946
     Портал „Македония“         Портал „Македония