Турие (дем Лерин)
Тази статия е за селото в Костурско, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Турие (община Дебърца).
| Турие Κορυφή | |
| — село — | |
 Икона на Свети Наум Охридски в църквата „Свети Николай“ в Турие | |
  Турие  Турие  Турие | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1517 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
Ту̀рие или Туре[1] или Ту̀рия (местното произношение на името е с палатализиран р, затова се срещат и днес неправилните изписвания Турье[2] и Турйе, на гръцки: Κορυφή, Корифи, до 1927 година Τούρια, Турия[3]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в югозападните склонове на Нередската планина, югозападно от демовия център Лерин.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според предания първоначално селото е било разположено на югозапад от сегашното си местополежение и се е наричало Рудина.[4]
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Турие.[5] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско и попада в Леринска нахия.[6]
В XIX век Турие е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Турия (Touria) е показано два пъти – веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 220 жители българи и втори път като село в Костурска каза с 40 домакинства и 100 жители българи.[7]
През 1896 година Гьорче Петров пише, че Турье се състои от 60 къщи с около 400 жители, всички под ведомството на Българската екзархия. Той отбелязва:
| „ | Къщите повече са покрити с плочи...Тук се ражда твърде малко ръж, грах, овес и коноп.... Жителите и на това село са гурбетчии[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Турья (Турье) има 325 жители българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Турие е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.[9]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие (Tourié) има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]
По време на Илинденското въстание в Турие на 21 септември са убити Танас Христов, Коста Ангелов, Петре Михаилов и Танас Младен.[11]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[1]
Според Георги Константинов Бистрицки Турье преди Балканската война има 120 български къщи.[12]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 5/4 ч. на югоизток от с. Търсье е разположено на един хълм българското село Турие с около 800 къщи. Селяните говорят на матерния си български язик. В селото си имаха българска църква, български свещеник и български учител. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. По-забележителни от първенците били: Спасе Л. Порчев, Лазар Павлев, братята Павле и Номо, по занятие колари, Темян Христов.[13] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Турие е обозначено като българско селище.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Турия (Турија) има 80 къщи славяни християни.[15]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Трифонов, Христо Николов, Васил Николов, Лазо Константинов, Сотир Пенев, Иван Марков, Иван Делиов, Борис Лазаров, Дине Шишков, Зисе Спиров.[16]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Каменик[17] | Κάμενικ | Антиполохагу Панайоту Йоану | Άνθυπολοχαγού Παναγιώτου Ίωάννου[18] | връх във Вич на СЗ над Турие и на И от Горна Статица (1594,7 m)[17] |
| Тумбите[17] | Τούμπιτε | Македономаху Пирза | Μακεδονομάχου Πύρζα[18] | връх във Вич на З над Турие и на И над Статица (1591 m)[17] |
| Киселица | Κισέλετσα | Кинитрес | Ξινήθρες[18] | |
| Чаулчето[17] | Τσαούλτσετο | Андисиндагматарху Скиадопулу | Άντισυνταγματάρχου Σκιαδοπούλου[18] | връх във Вич на И над Турие (1685 m)[17] |
| Плочите[17] | Πλότσιτε | Антиполохагу Иоаниди Кенофондас | Άνθυπολοχαγού Ίωαννίδη Ξενοφώντος[18] | връх във Вич на ЮЮИ от Турие (1564,5 m)[17] |
| Турянска река[17] | Τουργιάντσικα | Корифиотико | Κορυφιώτικο[18] | реката на Турие, част от басейна на Рулската река[17] |
- Преброявания
- 1940 – 443 жители
- 1951 – 198 жители
- 1961 – 219 жители
- 1971 – 115 жители
- 1981 – 112 жители
- 1991 – 0 жители
- 2001 – 5 жители
- 2011 – 0 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Турие
Анастас Зиков (Αναστάσιος Σήκου), гръцки андартски деец от трети клас[19]
Анастасия Киркова Манова (1900 – ?), ятачка на ЕЛАС (1943 – 1945), войник на ДАГ (1948 – 1949), изпратена е в Полша в 1949 г., в 1961 г. се установява във Варна, България, оставя спомени[20]- Анастас (Атанас) Лазаров, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сражението при Бигла и превземането на Клисура[21][22]
- Васил Дервишев (Βασίλειος Δερβίσης), гръцки андартски деец от трети клас, действа в Урумлъка и Ениджевардарското езеро[19]
- Георги Димитров Георгиев (1931 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ емигрира в СССР, а оттам се установява в България, автор на спомени[23]
- Георги Христов (1916 - 1992), войник на ЕЛАС, войник на ДАГ, емигрант в СССР от 1949 до 1966 година, след това в Югославия
- Илия Тимо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към разбойническия комитет, организиран с цел да го нарушат порядъка“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
- Козма Попдимулев (Κοσμάς Παπαδημούλης), гръцки андартски деец от трети клас[19]
- Павле Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[25]
Стоян Кочов (1930 – 2023), историк от Северна Македония-
Христо Анастасов (1895 – 1986), български емигрантски деец и историк
- Български общински съвет в Турие в 1941 година
- Христо Трифонов
- Христо Николов
- Васил Николов
- Лазо Константинов
- Сотир Пенев
- Иван Марков
- Иван Делиов
- Борис Лазаров
- Дине Шишков
- Зисе Спиров[16]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "The Turie Village", от Христо Анастасов, St. Louis, Missouri, САЩ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 701.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 345. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85 и 108 – 109.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
- ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 487.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 258. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 9.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
| |||||||||||||||||||||||
