Турие (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Турие (община Дебърца).

Турие
Κορυφή
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Кореща
Надм. височина 1517 m
Население (2001) 5 души

Турие или Туре[1] или Турия (местното произношение на името е с палатализиран р, затова се срещат и днес неправилните изписвания Турье и Турйе, на гръцки: Κορυφή, Корифи, до 1927 година Τούρια, Турия[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 5 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в югозападните склонове на Нередската планина, югозападно от демовия център Лерин.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Турие.[3] През XVI век селото е дервентджийско и попада в Леринска нахия[4].

В XIX век Турие е българско село в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Турия (Touria) е показано два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 220 жители българи и втори път като село в Костурска каза с 40 домакинства и 100 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Турья (Турье) има 325 жители българи християни.[6]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие (Tourié) има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

По време на Илинденското въстание в Турие на 21 септември са убити Танас Христов, Коста Ангелов, Петре Михаилов и Танас Младен[8].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[1]

Според Георги Константинов Бистрицки Турье преди Балканската война има 120 български къщи.[9]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

5/4 ч. на югоизток от с. Търсье е разположено на един хълм българското село Турие с около 800 къщи. Селяните говорят на матерния си български язик. В селото си имаха българска църква, български свещеник и български учител. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. По-забележителни от първенците били: Спасе Л. Порчев, Лазар Павлев, братята Павле и Номо, по занятие колари, Темян Христов.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Трифонов, Христо Николов, Васил Николов, Лазо Константинов, Сотир Пенев, Иван Марков, Иван Делиов, Борис Лазаров, Дине Шишков, Зисе Спиров.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Турие
  • Flag of Greece.svg Анастас Зиков (Αναστάσιος Σήκου), гръцки андартски деец от трети клас[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастасия Киркова Манова (1900 - ?), ятачка на ЕЛАС (1943 - 1945), войник на ДАГ (1948 - 1949), изпратена е в Полша в 1949 г., в 1961 г. се установява във Варна, България, оставя спомени[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас (Атанас) Лазаров, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сражението при Бигла и превземането на Клисура[14][15]
  • Flag of Greece.svg Васил Дервишев (Βασίλειος Δερβίσης), гръцки андартски деец от трети клас, действа в Урумлъка и Ениджевардарското езеро[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров Георгиев (1931 - ?), член на ЕПОН от 1946 г., участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 - 1949), след разгрома на ДАГ емигрира в СССР, а оттам се установява в България, автор на спомени[16]
  • Flag of Greece.svg Козма Попдимулев (Κοσμάς Παπαδημούλης), гръцки андартски деец от трети клас[12]
  • Flag of North Macedonia.svg Стоян Кочов (р. 1930), историк от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Христо Анастасов (1895 – 1986), български емигрантски деец и историк

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τούρια -- Κορυφή
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 345. ISBN 2283604524.
  4. Prilozi: Contributions / Macedonian Academy of Sciences and arts. Section for Social Sciences, Volume 9, стр.93
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.84-85 и 108-109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  8. Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16
  9. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  10. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  11. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  12. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 258. Посетен на 2 септември 2015.
  14. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 9.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  16. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 31 август 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония