Негочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Негочани
Νίκη
— село —
Училището в Негочани
Училището в Негочани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 588 m
Население 273 души (2011 г.)
Негочани в Общомедия

Нèгочани (на гръцки: Νίκη, Ники, до 1926 година Νεγκότσανη или Νεγοτσάνη, Негоцани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 17 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра северно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова в Леринското поле на самата граница със Северна Македония.

В Негочани функционира граничен контролно-пропускателен пункт Негочани-Меджитлия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Къщи в Негочани през Първата световна война
Разрушената през Първата световна война църква в Негочани

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Негочан с 65 джизие ханета (домакинства).[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииНегофа като българско село.[4]

В началото на XX век Негочани е смесено българско-албанско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негочани има 500 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[5] Всички християнски жители на Негочани са гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Некочани има 480 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Негочани има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[7] В 1926 година е прекръстено на Ники, в превод победа.[8]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 630 жители
  • 1920 – 562 жители
  • 1928 – 662 жители, от които 18 бежански семейства със 77 души.[9]
  • 1940 – 834 жители
  • 1951 – 803 жители
  • 1961 – 696 жители
  • 1971 – 508 жители
  • 2001 – 489 жители
  • 2011 – 273 жители

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2-283-60452-4.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция