Негочани
| Негочани Νίκη | |
|---|---|
| — село — | |
 Училището в Негочани | |
  Негочани  Негочани  Негочани | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 273 души (2011 г.) |
| Негочани в Общомедия | |
Нèгочани (на гръцки: Νίκη, Ники, до 1926 година Νεγκότσανη или Νεγοτσάνη, Негоцани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 17 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра северно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова в Леринското поле на самата граница със Северна Македония.
В Негочани функционира граничен контролно-пропускателен пункт Негочани-Меджитлия.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Негочан с 65 джизие ханета (домакинства).[3]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Негофа като българско село.[4]
В началото на XX век Негочани е смесено българско-албанско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негочани има 500 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[5] Всички християнски жители на Негочани са гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Некочани има 480 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Негочани има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[7] В 1926 година е прекръстено на Ники, в превод победа.[8]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 630 жители
- 1920 – 562 жители
- 1928 – 662 жители, от които 18 бежански семейства със 77 души.[9]
- 1940 – 834 жители
- 1951 – 803 жители
- 1961 – 696 жители
- 1971 – 508 жители
- 2001 – 489 жители
- 2011 – 273 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Негочани
Стево Гаджовски (1943 - 2021), бивш редактор и заместник-директор на Битолски вестник[10]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ In memoriam: Стево Гаџовски. // Битолски Весник, 3 јули 2021 г. Посетен на 4 юли 2021 г.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „