Негочани
| Негочани Νίκη |
|
|---|---|
| — село — | |
 Разрушената през Първата световна война църква в Негочани |
|
 Негочани
Негочани
|
|
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 588 m |
| Население (2001) | 489 души |
| Негочани в Общомедия | |
Негочани (на гръцки: Νίκη, Ники, до 1926 година Νεγκότσανη или Νεγοτσάνη, Негоцани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 489 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 17 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра северно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова в Леринското поле на самата граница с Република Македония.
В Негочани функционира граничен контролно-пропускателен пункт Негочани-Меджитлия.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Негочан с 65 джизие ханета (домакинства)[3].
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Негофа като българско село.[4]
В началото на 20 век Негочани е смесено българско-албанско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Негочани има 500 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[5] Всички християнски жители на Негочани са гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Некочани има 480 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Ники, в превод победа.[7]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 - 630 жители
- 1920 - 562 жители
- 1928 - 662 жители, от които 18 бежански семейства със 77 души.[8]
- 1940 - 834 жители
- 1951 - 803 жители
- 1961 - 696 жители
- 1971 - 508 жители
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νεγκοτσάνη -- Νίκη
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2283604524.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.236.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166-167.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|
|||||||||||||||||||||||
Портал „
