Въртолом
|
Въртолом Άγιος Βαρθολομαίος |
|
|---|---|
| — село — | |
  Въртолом  Въртолом |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 661 m |
| Население | 437 души (2001) |
Въ̀ртолом (на гръцки: Άγιος Βαρθολομαίος, Агиос Вартоломеос, до 1928 година Βαρθολομαίος, Вартоломеос[1], до 1926 година Βαρθολώμ, Вартолом[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 437 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 8 километра източно от Кучковени и на 14 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в южната част на Леринското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според „Българския етимологичен речник“ името Въртолом обозначава празника на Свети Вартоломей. Произхожда от Вартоломей, което е преосмислено с глаголите въртя и ломя, поради валежите на този ден.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вартолом като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Въртолом (Vrtolom) е показано като село в Леринска каза с 300 домакинства, 540 жители българи и 500 жители мюсюлмани.[5] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 125 български и 80 мюсюлмански домакинства.[6]
В началото на XX век Въртолом е чисто албанско село в Леринска каза в Османската империя.
„Въртоломъ, което се намира 3 клм. на югъ и е населено отъ мухамедане албанци. [1] Четирийсеть фамилии отъ това село работятъ подъ наемъ земя въ Росна и нѣкои отъ тѣхъ не сѫ си внесли още наема, който се изплаща въ натура...[7]
Въ околностьта на Въртоломъ сѫ намирали често мряморни камъни, нѣкои и съ надписи, слѣдъ проливни дъждове въ рѣкичката и повечето отъ тѣхъ сѫ се употрѣбили за градежи. Нѣкои таквизъ камъни сѫ били изпратени и въ Росна. Въ църковната кула е вграденъ единъ камъкъ съ образъ на „свиня." Заради това нечисто животно мухамеданетѣ сѫ искали да изкъртятъ камъка отъ тамъ. Сѫщо и въ прѣдишната църква се забѣлѣзватъ много камъни, но безъ надписи. Въ нейната околность се намира единъ камъкъ съ два много развалени надписи: латински и гръцки. Първиятъ е гробенъ надписъ, а вториятъ е отъ врѣмето на императора Валериана. Латинскиятъ надписъ е издълбанъ въ горнята почти неодѣлана часть на камъка.“[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 360 жители арнаути мохамедани.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. В началото на 20-те години мюсюлманското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.[10] В 1924 година в селото са заселени нови бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Вартоломеос.[11] В 1928 година Въртолом е представено като чисто бежанско с 94 бежански семейства и 353 жители общо.[12]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като понтийският гръцки в него е запазен слабо.[13]
В селото има църква „Свети Вартоломей“, както и по-малките църкви „Света Петка“, „Свети Вартоломей“, „Свети Архангел Михаил“ и „Възнесение Господне“.[14]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 280 жители
- 1920 – 809 жители
- 1928 – 833 жители
- 1940 – 1654 жители, от които 300 с български произход, 53 власи и 1301 гърци[10]
- 1951 – 2020 жители
- 1961 – 3172 жители
- 1971 – 3970 жители
- 1981 – 200 жители
- 1991 – жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαρθολομαίος -- Άγιος Βαρθολομαίος
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαρθολώμ -- Βαρθολομαίος
- ↑ Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 212.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83.
- ↑ Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 116.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 117.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „