Въртолом
| Въртолом Άγιος Βαρθολομαίος | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Вартоломей“ | |
  Въртолом  Въртолом  Въртолом | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Население | 172 души (2011 г.) |
| Въртолом в Общомедия | |
Въ̀ртолом (на гръцки: Άγιος Βαρθολομαίος, Агиос Вартоломеос, до 1928 година Βαρθολομαίος, Вартоломеос,[1] до 1926 година Βαρθολώμ, Вартолом[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 8 километра източно от Кучковени и на 14 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в южната част на Леринското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според „Българския етимологичен речник“ името Въртолом обозначава празника на Свети Вартоломей. Произхожда от Вартоломей, което е преосмислено с глаголите въртя и ломя, поради валежите на този ден.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вартоломъ като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Въртолом (Vrtolom) е показано като село в Леринска каза с 300 домакинства, 540 жители българи и 500 жители мюсюлмани.[5] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 125 български и 80 мюсюлмански домакинства.[6]
В началото на XX век Въртолом е чисто албанско село в Леринска каза в Османската империя.
„Въртоломъ, което се намира 3 клм. на югъ и е населено отъ мухамедане албанци. [1] Четирийсеть фамилии отъ това село работятъ подъ наемъ земя въ Росна и нѣкои отъ тѣхъ не сѫ си внесли още наема, който се изплаща въ натура...[7]
Въ околностьта на Въртоломъ сѫ намирали често мряморни камъни, нѣкои и съ надписи, слѣдъ проливни дъждове въ рѣкичката и повечето отъ тѣхъ сѫ се употрѣбили за градежи. Нѣкои таквизъ камъни сѫ били изпратени и въ Росна. Въ църковната кула е вграденъ единъ камъкъ съ образъ на „свиня." Заради това нечисто животно мухамеданетѣ сѫ искали да изкъртятъ камъка отъ тамъ. Сѫщо и въ прѣдишната църква се забѣлѣзватъ много камъни, но безъ надписи. Въ нейната околность се намира единъ камъкъ съ два много развалени надписи: латински и гръцки. Първиятъ е гробенъ надписъ, а вториятъ е отъ врѣмето на императора Валериана. Латинскиятъ надписъ е издълбанъ въ горнята почти неодѣлана часть на камъка.“[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 360 жители арнаути мохамедани.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въртолом (Вртолом) има 70 къщи арнаути мохамедани.[10] В началото на 20-те години мюсюлманското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.[11] В 1924 година в селото са заселени нови бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Вартоломеос.[12] В 1928 година Въртолом е представено като чисто бежанско с 94 бежански семейства и 353 жители общо.[13]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като понтийският гръцки в него е запазен слабо.[14]
В селото има църква „Свети Вартоломей“, както и по-малките църкви „Света Петка“, „Свети Вартоломей“, „Свети Архангел Михаил“ и „Възнесение Господне“.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Манастирище[16] | Μοναστίρτσε | Монастириотико | Μοναστηριώτικο[17] | река на И от Въртолом[16] |
| Слани дол[16] | Σλανιντό | Дасотопи | Δασοτόπι[17] | местност и връх на ЮИ от Въртолом (807,8 m)[16] |
| Синяк[16] | Σινιάκι | Андара | Άντάρα[17] | местност на ЮИ от Въртолом[16] |
| Голема глава[16] | Γκολέμα Γκλάβα | Калас | Κάλας[17] | връх на ЮИ от Въртолом (893 m)[16] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 280 жители
- 1920 – 809 жители
- 1928 – 833 жители
- 1940 – 1654 жители, от които 300 с български произход, 53 власи и 1301 гърци бежанци[11]
- 1951 – 2020 жители
- 1961 – 3172 жители
- 1971 – 3970 жители
- 1981 – 200 жители
- 1991 – жители
- 2001 – 437 жители
- 2011 – 172 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 212.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 116.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 117.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка].
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||
