Сакулево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Секулово.

Сакулево
Μαρίνα
селяни в Сакулево през Първата световна война
селяни в Сакулево през Първата световна война
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 598 m
Население 200 души (2001)
Сакулево в Общомедия

Сакулево (на гръцки: Μαρίνα, Марина, до 1928 година Σακούλεβο, Сакулево, катаревуса Σακούλεβον, Сакулевон[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 200 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено край десния бряг на река Сакулева, на 13,7 км североизточно от демовия център Лерин (Флорина), на 9,4 км източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северния край на Леринското поле, близо до границата със Северна Македония.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селянки в Сакулево през Първата световна война

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Сакулова с 28 джизие ханета (домакинства).[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСекулево като българско село.[4]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Сакуленио (Sakuljenio) като смесено българо-албанско село.[5] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Сакулево (Sakoulévo) има 250 домакинства с 500 жители българи.[6]

В началото на XX век Сакулево е смесено българо-турско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Сакулево има 380 жители българи-християни и 80 жители турци.[7] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 336 българи екзархисти.[9]

Според сръбския географ Боривое Милоевич, преди премахването на османската власт през 1912 г. селото се състои от 52 домакинства, от които 37 къщи на славяни-християни и 15 къщи на турци. При избухването на Балканската война и съюзническите успехи, турците от Сакулево бягат в Лерин.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църква в Сакулево през Първата световна война
Мост при Сакулево през Първата световна война
Войници на Антантата на гарата в Сакулево
Селяни в Сакулево през Първата световна война

През 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Сакулево попада в Гърция.[11]

При теренната си работа в Южна Македония през 1917-1918 г. Боривое Милоевич посещава селото. Проучвайки местните родове, ги разделя на староселци и преселници.[12]

  • Староселци: Доневци – 4 къщи и Трайче Богое – 1 къща, Линга – 1 къща, Бешлийовци – 2 къщи, Бишкаровци – 3 къщи.
  • Преселници: Джулуковци – 2 къщи (дошли от Сович ок.1837 г.), Коте Азуро - 1 къща (дошъл от Сович ок.1852 г.), Пуфтевци - 6 къщи (дошли от Сливица ок. 1857 г.), Тайевци - 2 къщи (дошли от Рамалия ок. 1862 г.), Ристо Неделко - 1 къща (дошъл от Паралово ок. 1867 г.), Параловци - 2 къщи (дошли от Паралово ок. 1882 г.), Кара Йоан - 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), Стойче Ярик - 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), Трайко Сербез - 1 къща (дошъл от Пополжани ок. 1892 г.), Васил Марко - 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1897 г.), Неделко Рамалиец - 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1902 г.), Кривашия - 4 къщи (дошли от Асаново ок. 1903 г.), Сърбин - 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1904 г.), Ричко - 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1904 г.), Найдо Цуце - 1 къща (дошъл от Долно Каленик ок. 1914 г.)

Също така Милоевич установява и наличието на няколко задруги, наричани от местните „друства". Това са къщите на Кара Йоан, Неделко Рамалиец, Сърбиновци и една къща на Джулуковци. Отбелязва че къщите в селото са изградени от кирпич.[13]

В 1928 година селото е прекръстено на Марина.[14]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 40 души от Сакулево за участие в българската паравоенна организация Охрана.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сакулево
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Страхила, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Ило Марчев, деец на ВМОРО, войвода на селска чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Алексо Джорлев, действащ в Каймакчалан[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Параловски (? – 1909), деец на ВМОРО, влиза в организацията в 1901 година, заклет от Марко Лерински и става сакулевски селски войвода[17]
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Леонида Д. Белишевски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Ристо Л. Белишевски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Пандо Л. Дафовски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Улян Л. Дафовски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Петре Т. Дафовски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Ламбо Г. Дафовски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Михали Д. Дафовски, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Филко Кривошиев, комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Менка Кривошиевска, комунист
Починали в Сакулево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σακούλεβον -- Μαρίνα
  2. www.google.bg/maps/ (посетен на 26.10.2014 г.)
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  5. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  8. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  10. Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с.21, 103.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с. 99.
  13. Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с. 47-48, 84, 98.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 123.
     Портал „Македония“         Портал „Македония