Направо към съдържанието

Лерински говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лерински говор
Лерински говор
Страна Гърция
РегионЛеринско
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български език
.....-Западни български говори
......→Лерински

Леринският говор на картата на българския език (№ 7)

Леринският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Гърция – в района на град Лерин. На юг граничи с костурския говор, на изток – с кукушко-воденския, а на север – с битолския.

Поради нееднородността в някои от характеристиките на леринския говор, както и с оглед на сходства със съседните му говори, този диалект се разглежда като преходен между битолския и кукушко-воденския.[1]

Македонската диалектология го систематизира като част от прилепско-битолския диалект на т. нар. македонски език.

Характерни особености

[редактиране | редактиране на кода]
  • Праславянските *tj и *dj са застъпени различно
    • *tj като шт/шч/к’/йк’гàшти/гàшчи (гащи), кỳк’а/кỳйк’а (къща)
    • *dj като жд/ждж/жвèжда/вèжджа/вèжа (вежда)
  • Лични местоимения за 3 л. ед.ч.:
    • м.р.: той, он
    • ж.р.: тàа, òна
    • мн.ч.: тѝе, они
  • Членно окончание за м. р.: нòжо (ножът), чòвеко (човекът).
  • Глаголни окончания за 1 л. ед. ч. сег. време при глаголи от I и II спрежение:
    •  – нòса, бèра, сèйа
    • -ам – нòсам, бèрам, сèйам
  • Времеви конструкции с помощта на глагола сум + страдателно причастие: сум дòйден, бèше дòйден
  • Времеви конструкции с помощта на глаголите ѝмам/нèмам + страдателно причастие: ѝмам одèно, нèмам орàно;
  • Ударение, падащо на предподследната или третата сричка: воденѝчар, òфчар, седỳмдесе.

Някои от различията в характеристиките на леринския говор могат да се групират по географски критерий:

северни подговори южни подговори книжовен български
Застъпник на стб. ѫ а
зàби, пат
ъ
зъ̀би, път
ъ
зъ̀би, път
Застъпник на групата ъл ъ
вък
ъл
вълк
ъл
вълк