Лерински говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Леринският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Гърция – в района на град Лерин. На юг граничи с костурския говор, на изток – с кукушко-воденския, а на север – с битолския.

Поради нееднородността в някои от характеристиките на леринския говор, както и с оглед на сходства със съседните му говори, този диалект се разглежда като преходен между битолския и кукушко-воденския[1].

Македонската диалектология го систематизира като част от прилепско-битолския диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Праславянските *tj и *dj са застъпени различно
    • *tj като шт/шч/к’/йк’гàшти/гàшчи (гащи), кỳк’а/кỳйк’а (къща)
    • *dj като жд/ждж/жвèжда/вèжджа/вèжа (вежда)
  • Лични местоимения за 3 л. ед.ч.:
    • м.р.: той, он
    • ж.р.: тàа, òна
    • мн.ч.: тѝе, они
  • Членно окончание за м. р.: нòжо (ножът), чòвеко (човекът).
  • Глаголни окончания за 1 л. ед. ч. сег. време при глаголи от I и II спрежение:
    •  – нòса, бèра, сèйа
    • -ам – нòсам, бèрам, сèйам
  • Времеви конструкции с помощта на глагола сум + страдателно причастие: сум дòйден, бèше дòйден
  • Времеви конструкции с помощта на глаголите ѝмам/нèмам + страдателно причастие: ѝмам одèно, нèмам орàно;
  • Ударение, падащо на предподследната или третата сричка: воденѝчар, òфчар, седỳмдесе.

Някои от различията в характеристиките на леринския говор могат да се групират по географски критерий:

северни подговори южни подговори книжовен български
Застъпник на стб. ѫ а
зàби, пат
ъ
зъ̀би, път
ъ
зъ̀би, път
Застъпник на групата ъл ъ
вък
ъл
вълк
ъл
вълк

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология          Портал „Македония“         Портал „Македония