Гоцеделчевски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гоцеделчевски говор
Страна Република България
Регион Пирин
Брой говорещи около 20 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Гоцеделчевски говор
Официално положение
Официален в
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география

Гоцеделчевския говор (в миналото неврокопски по старото име на град Гоце Делчев) е български диалект, представител на западните рупски говори.

Говори се в района на Гоце Делчев. Граничи с разложкия говор от север, както и с няколко диалекта от родопската подгрупа на рупските говори.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Застъпници на стб. ѣ са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
  • Застъпник на стб. ѫ и ъ – винаги ъ: път’, сън’.
  • Изговор на удареното o като уо дифтонг: куòн’ (кон), уòч’и (очи), гуòст (гост).
  • Членна форма за м. р. под ударение и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), груòбạ (гробът).
  • Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония