Направо към съдържанието

Панагюрски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панагюрски говор
СтранаРепублика България
РегионСтара планина
Говорещиоколо 18 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Панагюрски говор
Официално положение
Официален в-
РегулаторСекция за българска диалектология и лингвистична география

Панагюрският говор е български диалект, представител на балканските говори.[1] Говори се предимно в Панагюрище, както и в някои от околните му села.

  • Ерова гласна под ударение се изговаря като ъ, а в неударена позиция като (полуредуцирано а): мъшмạжъ̀
  • Наличие на твърди съгласни вместо меки: мòлъ (моля), чỳдъ сạ (чудя се).
  • Специфичен гърлен изговор на еровата гласна в някои думи (ъ̥) – лъжъ̥̀, лозъ̥̀тъ
  • Застъпник на стб. ѫ и ъ е винаги ерова гласна: гъ̀ба, бъ̀чва.
  • Групите ър/ръ и ъл/лъ се изговарят винаги с ерова гласна пред съгласната: къ̀рчма (кръчма), кạрфтà (кръвта), съ̀лнце (слънце), сạлзлѝф (сълзлив)
  • Изговор на стб. ю като и: лѝде (люде), клич (ключ).
  • Членна форма за мъжки род единствено число само ерова гласна: стàрецạ (старецът), брегъ̀ (брегът).