Краешки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Краешкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори[1]. Говори се в Кюстендилско краище, сред населението намиращо се предимно на територията на община Босилеград[2]. Явява се преходен говор между няколко диалекта и не е еднороден по своите характеристики, а може да се раздели на няколко подговора, в зависимост от застъпването на праславянските *tj и *dj:

  • чдж подговор: ноч (нощ), вèджи (вежди)
  • к’г’ подговор: нок’ (нощ), вèг’и (вежди)
  • штжд подговор: ношт (нощ), вежди (вежди)

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Застъпници на стб. ѫ са
    • предимно у в чдж и к’г’ подговорите — зуп (зъб).
    • предимно а в штжд подговора — зап (зъб).
  • Застъпници на стб. ъ са
    • предимно ъ в (чдж и к’г’ подговорите) — сън (сън).
    • в по-редки случаи о и абòчва (бъчва), кàсно (късно).
  • Застъпници на стб. ь са
    • е (в по-източните краища) — ден, пес
    • ъ (в селищата към Трън и границата) — дън (ден), стàръц (старец)
    • колебание ъ-е (при кюстендилските села) — дънден, тъ̀нъктèнок.
  • Сричкотворните р и л се изговарят винаги като ръ и лъ: гръ̀ло (гърло), жлът (жълт). Само ако е след устнена съгласна, лъ-групата се изговаря като у: вук, пу (плъх)
  • Липса на звук х: леп (хляб), орà (орах)
  • Озвучаване на ф до в във всички положения: вỳрн’а (фурна), кòва (кофа)
  • В 1 л. ед. ч. сег. вр. глаголите окончават само на , във всички спрежения, например плетèм (плета).
  • В 1 л. мн. ч. сег. вр. глаголите окончават
    • на -мо (предимно в к’г’ подговора) — плетèмо (плетем).
    • на -ме (останалите подговори) — плетèме (плетем).
  • В 3 л. мн. ч. сег. вр. глаголите окончават
    • на -ев (предимно в к’г’ подговора): плетèв (плетат)
    • на (предимно в штжд подговора): плетà (плетат)
    • на -ат, -ът (предимно в чдж подговора): плетъ̀т—плетàт (плетат)
  • Членуването за м. р. ед. ч. е
    • -ат (к’г’ подговор)
    • -ът (по-северните селища)
    • -от (отделни селища)
    • (Босилеградско)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 162
  2. Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Книга XXXII. Кюстендилско Краище. София, изд.БАН, 1918.]