Кукушко-воденски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кукушко-воденския говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Гърция – южно от Беласица, по течението на Вардар и включва българоезичните селища около Кукуш, Воден и Енидже Вардар.

Македонската диалектология го систематизира като част от солунско-воденския диалект на т. нар. македонски език.

Характерни особености [1][редактиране | редактиране на кода]

Сред най-характерните черти на диалекта е редукцията на широките гласни, когато са неударени и не са в краесловие:

    • аъкòмър (комар), мàндръта (мардрата), чъ̀ргъта (чергата).
    • еизилèн (зелен), нèбито (небето), мòлиц (молец)
    • оутучѝло (точило), уфчàр (овчар), удинѝца (воденица)

Като в определени случаи редукцията води до изпадане на гласната: В определени морфологически категории редукцията води до изпадане на неударените широки гласни:

    • адувѝцта (вдовицата)
    • елѝцто (лицето)
    • итувàрте (товарите)
    • оòкто (окото)

Други диалектни особености са:

  • Праславянското *tj застъпено като к’, йк’лèйк’а (леща), нèйк’ум (не ща), нок’ (нощ). Среща се и застъпване с штлèшта (леща)
  • Праславянското *dj застъпено като г’, йг’сàг’а (сажда), сàйги (сажди). Среща се и застъпване с ждпрèжда
  • Застъпници на стб. ѫ
    • Предимно ъ: дъ̀га (дъга), съ̀бута (събота)
    • По-рядко у: пỳпка (пъпка), кỳк’а (къща)
  • Гласна о като застъпник на стб. ъ: сон (сън), бòчва (бъчва)
  • Изпадане на х в началото на думата: òро (хоро), ил’àда (хиляда)
  • Членно окончание , -ут за м. р. ед. ч.: гỳштъру (гущера), врàтут (вратът).
  • Членно окончание -то за мн. ч.: кàмънето (камъните), кòйнето (конете).
  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време при всички спрежения: òрум (ора), цèпум (цепя), глèдум (гледам). Прави впечатление основата -у- за всички глаголи в сегашно време.
  • Употреба на местоимението му, без оглед на род и число: на бàба ке му нòсум да йъдè (на баба ще ѝ нося да яде), на стàрите му е мъ̀чно (на старите им е мъчно).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Королов, Лари-Лабро Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония Македонски преглед, 2020, кн. 1 c. 145-148
  • Пеев, К. Кукушкиот говор, кн. II, Скопје, 1988.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]