Петрички говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Петричкият говор е български диалект представител на централната група югозападни говори, говорен в районите на Петрич и Сандански и сходен с благоевградския говор. Македонската диалектология го систематизира като част от малешевско-пиринския диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Застъпник на стб. ѫ е гласната a: маш (мъж), сàбота (събота), плèта (плета), мòлат (молят).
  • Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: дош (дъжд), пèток (петък), даскà (дъска), ваздѝшам (въздишам).
  • Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), връх (връх), дръво (дърво).
  • Изпадане на съгласната л при групата ъл/лъ между съгласни: вък (вълк), съ̀нце (слънце). А след п или б – и наличие на преход ъу: бу̀гарин (българин), йàбука (ябълка), пух (плъх)
  • Палатизиция на съгласните в краесловие: кон’ (кон), лàкок’ (лакът)
  • Членна форма за мъжки род единствено число : градò (градът), денò (денят), кòн’о (конят), крàйо (краят).
  • к’е като частица за бъдеще време
  • Специфична лексика: пòзно (късно), дудàк (устна), джуджугàн (врабче) и др.
  • Не се използва частицата "ли" при задаване на въпрос. Вместо това се повдига интонацията в края на изречението.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония