Рупски говори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рупските говори са източни български говори, заемащи обширната географска територия от Странджа, Горнотракийската низина, Одринска Тракия, Беломорска Тракия, Родопите, районите на Разлог и Гоце Делчев, както и на Солун, Сяр, Драма и др. На запад те се ограничават от ятовата граница, а на север граничат с балканските говори.

Рупските говори се делят на три големи подгрупи: източни рупски (в Странджа и Тракия), родопски (в Родопите) и западни рупски (Разложко, Гоцеделчевско, Серско, Драмско и Солунско).

Поради многовековните демографски и миграционни изменения, рупските говори днес са разнообразни и силно разчленени. Съществуват обаче редица характеристики, които служат на българската диалектолози да класифицират и приобщят дадено наречие към рупската група на източните български говори.

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

  • Наличие на голям брой меки съгласни:
    • в края на думата: калпàк’, ден’, зет’, път’ и т.н.
    • в средата на думата пред съгласна: мàл’к’и, въл’к
    • пред предните гласни е и и: т’èн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’èл’т’и)
    • архаично омекотяване на съгласните ш, ж, ч: куш’àра, ж’àба, ч’àс.
  • дннн преход: глàнни (гладни), еннà (една).
  • Лабиализация иу: ж’уф (жив), ут’ỳва (отива).
  • Запазено х във всички положения: хлêп, хòро, имềха, вѝдех.
  • Отметнато ударение при съществителни и глаголи: вòда, жèна, òко, ѝзлеза, пòзвола.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

  • Форми за множествено число ’и: нòг’и (нозе), ръ̀к’и (ръце).
  • Падежни остатъци при съществителните, прилагателните и местоименията: при Пèтра, ут тàтка, на нàшък Ивàна.
  • Образуване на умалителни имена чрез наставката -инка: ръчѝнка (ръчица), чèрквинка (църквичка), учѝнки (оченца).
  • Окончание -ъх за минало свършено време (сравни с книжовното -ох): рèкъх, рèкъхме.
  • Глаголи със суфикс -овам (сравни с книжовното -увам): купòвам, празнòвам.
  • Повелително наклонение за 2 л. мн. ч., образувано чрез окончание -ите (сравни с книжовното -ете): мòлите, слòжите.
  • Повторителни глаголи окончаващи на -ицам (сравни с книжовното -ичам): облѝцам, испѝцам, нарѝцам.

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

  • Лично местоимение за 1 л. ед. ч. йе (аз)
  • Тройно показателно местоимение: тòа, сòа, нòа
  • Множество заемки от гръцки език: лàхна (зеле)
  • Диалектна употреба на думи като: л’ут (кисел), летѝ дъш (вали дъжд), парлѝф (лютив).
  • Други: рỳкам (викам), немòй (недей).

Литература[редактиране | редактиране на кода]