Рупски говори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Рупските говори са източни български говори, заемащи обширната географска територия от Странджа, Горнотракийската низина, Одринска Тракия, Беломорска Тракия, Родопите, районите на Разлог и Гоце Делчев, както и на Солун, Сяр, Драма и др. На запад те се ограничават от ятовата граница, а на север граничат с балканските говори.

Рупските говори се делят на три големи подгрупи: източни рупски (в Странджа и Тракия), родопски (в Родопите) и западни рупски (Разложко, Гоцеделчевско, Серско, Драмско и Солунско).

Поради многовековните демографски и миграционни изменения, рупските говори днес са разнообразни и силно разчленени. Съществуват обаче редица характеристики, които служат на българската диалектолози да класифицират и приобщят дадено наречие към рупската група на източните български говори.

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

  • Наличие на голям брой меки съгласни:
    • в края на думата: калпàк’, ден’, зет’, път’ и т.н.
    • в средата на думата пред съгласна: мàл’к’и, въл’к
    • пред предните гласни е и и: т’èн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’èл’т’и)
    • архаично омекотяване на съгласните ш, ж, ч: куш’àра, ж’àба, ч’àс.
  • дннн преход: глàнни (гладни), еннà (една).
  • Лабиализация иу: ж’уф (жив), ут’ỳва (отива).
  • Запазено х във всички положения: хлêп, хòро, имềха, вѝдех.
  • Отметнато ударение при съществителни и глаголи: вòда, жèна, òко, ѝзлеза, пòзвола.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

  • Форми за множествено число ’и: нòг’и (нозе), ръ̀к’и (ръце).
  • Падежни остатъци при съществителните, прилагателните и местоименията: при Пèтра, ут тàтка, на нàшък Ивàна.
  • Образуване на умалителни имена чрез наставката -инка: ръчѝнка (ръчица), чèрквинка (църквичка), учѝнки (оченца).
  • Окончание -ъх за минало свършено време (сравни с книжовното -ох): рèкъх, рèкъхме.
  • Глаголи със суфикс -овам (сравни с книжовното -увам): купòвам, празнòвам.
  • Повелително наклонение за 2 л. мн. ч., образувано чрез окончание -ите (сравни с книжовното -ете): мòлите, слòжите.
  • Повторителни глаголи окончаващи на -ицам (сравни с книжовното -ичам): облѝцам, испѝцам, нарѝцам.

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

  • Лично местоимение за 1 л. ед. ч. йе (аз)
  • Тройно показателно местоимение: тòа, сòа, нòа
  • Множество заемки от гръцки език: лàхна (зеле)
  • Диалектна употреба на думи като: л’ут (кисел), летѝ дъш (вали дъжд), парлѝф (лютив).
  • Други: рỳкам (викам), немòй (недей).

Литература[редактиране | редактиране на кода]