Драгижевски говор
| Драгижевски говор | |
| Страна | Република България |
|---|---|
| Регион | Стара планина |
| Говорещи | около 1700 |
| Систематизация по Етнолог | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянскиБългарскиБалкански говори Драгижавски говор | |
| Официално положение | |
| Официален в | - |
| Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Драгижевският говор е български диалект, представител на преходните балкански говори.[1] Говори се предимно в селата Драгижево, Малки Чифлик, Присово и др. По своите характеристики е преходен между еленския и шуменския диалект.
В драгижевския говор има застъпване на стб. ѣ с ȇ (широко е) под ударение и мека сричка: б’ềше (беше), л’ềбец (хлебец). При това застъпване се омекчава предходната съгласна, което води до свръхпалатализиран гласеж на съгласните т’ и д’: т’’ах (тях), д’’àду (дядо), чѐшит’’е (чашите).
