Драгижевски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгижевски говор
Страна Република България
Регион Стара планина
Брой говорещи около 1700
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Драгижавски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Драгижевският говор е български диалект, представител на преходните балкански говори[1]. Говори се предимно в селата Драгижево, Малки Чифлик, Присово и др. По своите характеристики е преходен между еленския и шуменския диалект.

В драгижевския говор има застъпване на стб. ѣ с ȇ (широко е) под ударение и мека сричка: б’ềше (беше), л’ềбец (хлебец). При това застъпване се омекчава предходната съгласна, което води до свръхпалатализиран гласеж на съгласните т’ и д’: т’’ах (тях), д’’àду (дядо), чѐшит’’е (чашите).

Източници[редактиране | редактиране на кода]