Златоградски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златоградски говор
Страна Република България
Регион Родопи
Брой говорещи около 21 000 хил.души
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Хвойненски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Златоградският говор е български диалект, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Застъпници на стб. ѣ са:
    • пред мека сричкаê (широко е) и по-рядко ’а (омекчена предходна съгласна и а): врềме, дềте, но и вр’àме, д’àте.
    • пред твърда сричка ’а: д’àдо, хл’àп.
  • За разлика от много от околните говори, в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши
  • Развой на стб. ь в е: ден, жèна (жъна).
  • Застъпници на стб. ѫ и ѧ са съответно ъ и е: път, зет.
  • Акав изговор - a вместо неударено o (но само в предударена сричка): агнѝште (огнище), балѝ (боли), дабрè.

Златоградския диалект се разделя на:

  • Златоградски говор - към който се включват самия град, Долен, Ерма река, Старцево и др.
  • Тикалско-неделински говор - тук се включват град Неделино, неговите колиби и всички селца от "Тикла".
  • Гърнатски говор - този диалект е характерен само за село Гърнати.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]