Петорак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петорак
Τριπόταμος
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Петораци, построена 1839 г.
Църквата „Свети Георги“ в Петораци, построена 1839 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 596 m
Население 311 души (2011 г.)
Петорак в Общомедия

Петорак или Петораци или Петорица (на гръцки: Τριπόταμος, Трипотамос, катаревуса: Τριπόταμα, Трипотама, до 1928 година Πετοράκ, Петорак или Πετοράκι, Петораки[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле на железопътната линия към Битоля на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между три реки - Елешка, Сакулева и Стара, откъдето идва и гръцкото му име Трипотамос, буквално Триречие.

Старият дъб в центъра на Петораци, който според селяните, има свети сили

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Пасторец като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Петорица (Pétoritza) има 60 домакинства със 170 жители българи.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Петорица живеят 210 българи християни.[4] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 192 българи екзархисти.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петораци има 20 къщи славяни християни.[6]

След Гръцко-турската война в селото са настанени 30 семейства гръцки бежанци, от които 27 от Кавказ и няколко семейства от Северен Епир (1926). В 1928 година малоазийските бежанци вече са 34 семейства със 140 души, а общото население е 319 души.[7] В същата година селото е преименувано на Трипотама.[8] В 1931 година в Петорак има 43 семейства малоазийски бежанци и 40 българогласни семейства, от които 28 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година от общо население от 494 души в селото има 200 българофони, 100 от които с „негръцко национално съзнание“ и 100 с „неустановено национално съзнание“.

Селото не пострадва много по време на Гражданската война. Според Тодор Симовски отношението между местното население с български произход и потомците на гръцките бежанци днес е 3:1.[9]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско-арванитско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, понтийският гръцки на средно ниво, а арванитският слабо.[10]

В селото има две църкви – „Свети Георги“, на чийто храмов празник е и селският събор и „Свети Петър и Павел“.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – 127 жители
  • 1928 – 135 жители
  • 1951 – 483 жители
  • 1961 – 468 жители
  • 1971 – 404 жители
  • 1981 – 550 жители
  • 2001 – 356 жители
  • 2011 – 311 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Петорак
  • Flag of Greece.svg Вула Патулиду (р. 1965), гръцка спортистка, олимпийска шампионка
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Янкулоски, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Димитров Митановски, български революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция