Петорак

Петорак
Τριπόταμος
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Петораци, построена 1839 г.
Църквата „Свети Георги“ в Петораци, построена 1839 г.
Гърция
40.8267° с. ш. 21.5° и. д.
Петорак
Западна Македония
40.8267° с. ш. 21.5° и. д.
Петорак
Леринско
40.8267° с. ш. 21.5° и. д.
Петорак
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина596 m
Население236 души (2021 г.)
Пощенски код53100
Телефонен код23850
Петорак в Общомедия

Петорак или Петораци или Петорица (на гръцки: Τριπόταμος, Трипотамос, катаревуса: Τριπόταμα, Трипотама, до 1928 година Πετοράκ, Петорак или Πετοράκι, Петораки[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле на железопътната линия към Битоля на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между три реки – Сакулева, Росенската и Стара река, откъдето идва и гръцкото му име Трипотамос, буквално Триречие.

Старият дъб в центъра на Петораци, който според селяните, има свети сили

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Пасторец като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Петорица (Pétoritza) има 60 домакинства със 170 жители българи.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Петорица живеят 210 българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Петорек е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 192 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петораци има 20 къщи славяни християни.[7]

След Гръцко-турската война в селото са настанени 30 семейства гръцки бежанци, от които 27 от Кавказ и няколко семейства от Северен Епир (1926). В 1928 година малоазийските бежанци вече са 34 семейства със 140 души, а общото население е 319 души.[8] В същата година селото е преименувано на Трипотама.[9] В 1931 година в Петорак има 43 семейства малоазийски бежанци и 40 българогласни семейства, от които 28 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година от общо население от 494 души в селото има 200 българофони, 100 от които с „негръцко национално съзнание“ и 100 с „неустановено национално съзнание“.

Селото не пострадва много по време на Гражданската война. Според Тодор Симовски отношението между местното население с български произход и потомците на гръцките бежанци днес е 3:1.[10]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско-арванитско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, понтийският гръцки на средно ниво, а арванитският слабо.[11]

В селото има две църкви – „Свети Георги“, на чийто храмов празник е и селският събор и „Свети Петър и Павел“.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Петорак на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Аркач[13] или Попожан тепе Άρκάτσι Мегали Харадра Μεγάλη Χαράδρα[14] връх на ЮЗ над Петорак (677 m)[13]
Табо[13][15] Τάμπο Тумба Τούμπα[14] местност на З от Петорак[13]
Сландол[13] Σλαντόλ Стенорема Στενόρεμα[14] местност на ЮИ от Петорак, по десния бряг на Стара река[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – 127 жители
  • 1928 – 135 жители
  • 1951 – 483 жители
  • 1961 – 468 жители
  • 1971 – 404 жители
  • 1981 – 550 жители
  • 2001 – 356 жители
  • 2011 – 311 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Петорак
  • Вула Патулиду (р. 1965), гръцка спортистка, олимпийска шампионка
  • Димитър Стоянов Янкулоски, български революционер
  • Коста Димитров Митановски, български революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  13. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  15. Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.