Петорак
| Петорак Τριπόταμος | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Георги“ в Петораци, построена 1839 г. | |
  Петорак  Петорак  Петорак | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 596 m |
| Население | 311 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 53100 |
| Телефонен код | 23850 |
| Петорак в Общомедия | |
Петорак или Петораци или Петорица (на гръцки: Τριπόταμος, Трипотамос, катаревуса: Τριπόταμα, Трипотама, до 1928 година Πετοράκ, Петорак или Πετοράκι, Петораки[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Леринското поле на железопътната линия към Битоля на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между три реки - Сакулева, Росенската и Стара река, откъдето идва и гръцкото му име Трипотамос, буквално Триречие.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Пасторец като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Петорица (Pétoritza) има 60 домакинства със 170 жители българи.[3]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Петорица живеят 210 българи християни.[4] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 192 българи екзархисти.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петораци има 20 къщи славяни християни.[6]
След Гръцко-турската война в селото са настанени 30 семейства гръцки бежанци, от които 27 от Кавказ и няколко семейства от Северен Епир (1926). В 1928 година малоазийските бежанци вече са 34 семейства със 140 души, а общото население е 319 души.[7] В същата година селото е преименувано на Трипотама.[8] В 1931 година в Петорак има 43 семейства малоазийски бежанци и 40 българогласни семейства, от които 28 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година от общо население от 494 души в селото има 200 българофони, 100 от които с „негръцко национално съзнание“ и 100 с „неустановено национално съзнание“.
Селото не пострадва много по време на Гражданската война. Според Тодор Симовски отношението между местното население с български произход и потомците на гръцките бежанци днес е 3:1.[9]
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско-арванитско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, понтийският гръцки на средно ниво, а арванитският слабо.[10]
В селото има две църкви – „Свети Георги“, на чийто храмов празник е и селският събор и „Свети Петър и Павел“.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Аркач[12] или Попожан тепе | Άρκάτσι | Мегали Харадра | Μεγάλη Χαράδρα[13] | връх на ЮЗ над Петорак (677 m)[12] |
| Табо[12][14] | Τάμπο | Тумба | Τούμπα[13] | местност на З от Петорак[12] |
| Сландол[12] | Σλαντόλ | Стенорема | Στενόρεμα[13] | местност на ЮИ от Петорак, по десния бряг на Стара река[12] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1920 – 127 жители
- 1928 – 135 жители
- 1951 – 483 жители
- 1961 – 468 жители
- 1971 – 404 жители
- 1981 – 550 жители
- 2001 – 356 жители
- 2011 – 311 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Петорак
Вула Патулиду (р. 1965), гръцка спортистка, олимпийска шампионка
Димитър Стоянов Янкулоски, български революционер- Коста Димитров Митановски, български революционер
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „