Орта Оба
| Орта Оба Μεσόκαμπος | |
| — село — | |
  Орта Оба  Орта Оба  Орта Оба | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 626 m |
| Население | 60 души (2021 г.) |
| Орта Оба в Общомедия | |
Орта Оба (на гръцки: Μεσόκαμπος, Месокамбос, катаревуса: Μεσόκαμπον, Месокамбон, до 1926 година Ορτά Ομπά, Орта Оба[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е на 20 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 16 километра североизточно от Долно Клещино (Като Клинес) в северния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано като Орта ова с 68 джизие ханета (домакинства).[2]
В началото на XX век Орта Оба е чисто турско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото има 250 жители турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Орта Оба е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ортоба има 60 къщи турци.[5] В 1926 година селото е прекръстено на Месокамбос.[6] В 1928 година Орта Оба е представено като смесено местно-бежанско с 35 бежански семейства и 131 жители общо.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ярдере | Γιάρδαρι | Атанасиади Георгиу | Άθανασιάδη Γεωργίου[8] | |
| Рахманлийска река или Рахманли[9] | Ραχμαλί | Месокамбитико Рема | Μεσοκαμπίτικο Ρέμα[8] | река на И от Рахманли[9] |
| Чардако[9] | Τσάρδακο | Каливия | Καλύβια[8] | местност на СИ от Рахманли[9] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – души
- 1920 – души
- 1928 – 131 души
- 1940 – души
- 1951 – 312 души
- 1961 – 322 души
- 1971 – 237 души
- 1981 – 211 души
- 1901 – 193 души
- 2001 – 133 души
- 2011 – 67 души
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332-333.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| |||||||||||||||||||||||
