Орта Оба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орта Оба
Μεσόκαμπος
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина626 m
Население60 души (2021 г.)
Орта Оба в Общомедия

Орта Оба (на гръцки: Μεσόκαμπος, Месокамбос, катаревуса: Μεσόκαμπον, Месокамбон, до 1926 година Ορτά Ομπά, Орта Оба[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на 20 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 16 километра североизточно от Долно Клещино (Като Клинес) в северния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано като Орта ова с 68 джизие ханета (домакинства).[2]

В началото на XX век Орта Оба е чисто турско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото има 250 жители турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Орта Оба е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ортоба има 60 къщи турци.[5] В 1926 година селото е прекръстено на Месокамбос.[6] В 1928 година Орта Оба е представено като смесено местно-бежанско с 35 бежански семейства и 131 жители общо.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Орта Оба на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ярдере Γιάρδαρι Атанасиади Георгиу Άθανασιάδη Γεωργίου[8]
Рахманлийска река или Рахманли[9] Ραχμαλί Месокамбитико Рема Μεσοκαμπίτικο Ρέμα[8] река на И от Рахманли[9]
Чардако[9] Τσάρδακο Каливия Καλύβια[8] местност на СИ от Рахманли[9]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – души
  • 1920 – души
  • 1928 – 131 души
  • 1940 – души
  • 1951 – 312 души
  • 1961 – 322 души
  • 1971 – 237 души
  • 1981 – 211 души
  • 1901 – 193 души
  • 2001 – 133 души
  • 2011 – 67 души

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332-333.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  9. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.