Стоян Кочов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Кочов
Стојан Кочов
писател от Република Македония

Роден
25 декември 1930 г. (88 г.)
Научна дейност
Област История

Стоян Кочов (на македонска литературна норма ) е публицист, историк и писател от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кочов е роден в 1930 година в леринското село Турие, Гърция, на гръцки Корифи. От 1946 до 1949 година е партизанин в Демократичната армия на Гърция по време на Гръцката гражданска война и също така участва в македонските организации в Северна Гърция. След загубата на войната от левите сили, Кочов заминава за Ташкент, СССР, където живее и учи от 1950 до 1957 г. Завършва механотехникум и следва в машинно-инжинерен факултет.

През 1957 г. се преселва в Югославия.[1] Работи в електромонтажното предприятие „Юг“ в Скопие(1957-1964), ръководител на отдел в Института за планиране на технологичните процеси към предприятието за електромонтаж и електродистрибуция „Раде Кончар“ (1964-1990). Завършва междувременно във факултета за организационни дейности на Белградския университет (1974).[2]

След разпадането на Югославия и оттеглянето си от активния дотогавашен професионален живот Стоян Кочов се проявява като плодовит писател и страстен публицист-историк, фокусиран върху драматичната история на Южна Македония през 1941-1949 година. Всичките му пет историческо-публицистични книги - „(Само)жртвувањето на македонскиот народ под Грција“ (1994), „Ѓорѓи Пејков - Македонскиот воин низ историјата на ДАГ“ (1945-1949, 1996), „Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција“ (2000), „Билет во еден правец“ (2004), „Македонците низ пеколот на црвеното губилиште“ (2007) - са посветени на тази проблематика. Литературното му творчество е центрирано върху същата тема. Така например романът „Казна без вина“ (2001) е вдъхновен и посветен на дейността на Македонобългарския комитет в Костурско.

В книгите си Кочов се разграничава от комунистическата идеология и категорично осъжда политиката на Югославската и Гръцката комунистическа партия и въобще на Белград и Атина като виновни за унищожението на сънародниците му в Южна Македония; при това обаче той остава в рамките на македонизма. Поради това той влиза в ожесточено противопоставяне с правоверния проюгославски „егейски естаблишмент“ в Скопие, представляван от фигури като историка-доайен Ристо Кирязовски.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Средба (разкази, 1989)
  • Една мртва војска (поезия, 1992)
  • (Само)жртвувањето на македонскиот народ под Грција (историческа публицистика, 1994)
  • Мртвото лице на војната (поезия, 1996)
  • Ѓорѓи Пејков – Македонскиот воин низ историјата на ДАГ (1945-1949)(монография, 1996)
  • Талкачи (роман, 1997)
  • Нова година во земјанките на Грамос (роман, 1998)
  • Во пресрет на судбината (разкази, 1998)
  • Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција (историческа публицистика, 2000)
  • Казна без вина (роман, 2001)
  • Гробарот от Лерин (роман, 2001)
  • Гревот на потомците (роман, 2002)
  • Есеи и литературни толкувања (2002)
  • Коба (разкази, 2002)
  • Балканска сага (роман, 2004)
  • Билет во еден правец (историческа публицистика, 2004)
  • Големото враќање на талкачите (роман, 2006)
  • Македонците низ пеколот на црвеното губилиште (историческа публицистика, 2007)
  • Воинот и Маргарита (роман, 2008)
  • Јамка (роман, 2009)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција. Матица Македонска, Скопје.
  2. Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. I, 750.
  3. Даскалов, Георги. Нови ветрове в скопската историография с антибългарски привкус - Македонски преглед, 2001, № 1, 69-82
     Портал „Македония“         Портал „Македония