Рулска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рулска река
Λαδοπόταμος
Ждрелото на Рулската река Спѝлието
Ждрелото на Рулската река Спѝлието
Balkans 4087 cut zapadna makedonia.png
40.7844° с. ш. 21.2501° и. д.
40.4842° с. ш. 21.2367° и. д.
Местоположение в Западна Македония
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
Местоположениедем Преспа, дем Костур
Дължина25 km
Начало
Координати40°47′03.75″ с. ш. 21°15′00.32″ и. д. / 40.784376° с. ш. 21.250091° и. д.
Устие
МястоБистрица
Координати40°29′03.06″ с. ш. 21°14′12.27″ и. д. / 40.484184° с. ш. 21.236744° и. д.
Рулска река в Общомедия

Рулската или Желевската река по името на Руля или Желево, още Бериг по името на бившето село Берик[1] (на гръцки: Λαδοπόταμος, Λιβαδοπόταμος, Ζελοβίτης/Ζέλοβας)[2][3][4][5] е река в Западна Македония, Гърция.[6] Реката тече през Корещата, както и нейният приток Белишката река. Рулската река е смятана понякога за начало на Бистрица, но е неин ляв приток. Рулската река е един от големите притоци на Бистрица заедно с Венетикос и други.[7]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Рулската река малко след вливането на Четирската

Рулската река е основен водоносен източник на питейна вода за град Костур и други селища около Костурското езеро.[8][9] Районът около Писодер в планината Баба (Варнундас), където са изворите на Рулската река, е описан като район с „пейзаж с изключителна природна красота“.[10] Областта е важна за популацията на видрата, скалния орел и други грабливи птици. Регионът е един от малкото известни в Гърция, където гнезди късокрилият кюкавец.

Други забележителни птици, които гнездят в този район са речният дъждосвирец, осоядът и други. Районът е в добро състояние, но съществува риск от влошаване на околната среда по поречието на Рулската река заради пътно строителство и дърводобив на дъб и риболов.[11][12] По бреговете на реката расте върба и леска.[2]

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

→ ляв приток, ← десен приток

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 70.
  2. а б Ανταρτικό. // Δήμος Πρεσπών-Prespes.gr. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  3. Ιωάννης Σίσιος. Ιωάννη Σίσιου: Βυζαντινό κάστρο. // Ιστολ. Εφ. Οδός Καστορίας, 24-31 Ιανουαρίου 2002. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  4. Χαρίκλεια Τσακίρη. Τα διακρατικά νερά της Ελλάδας. Χανιά, Τεχνολογικό Εκπαιδευτικό Ίδρυμα Κρήτης, 2006. σ. 11. Посетен на 2 ноември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-11-03 в Wayback Machine.
  5. "Ζέλοβας (ο). Ποταμός της Μακεδονίας, πηγάζων εκ της κορυφής του Μπελά Βόδα (Βαρνούντος), Δ της Φλωρίνης, και συγχεντρών τα ύδατα της λεκάνης, ήτις περικλείεται Δ υπό της κορυφογραμμής των ορέων Γόρμπες και Α υπό του όρους..."Κώστας Ελευθερουδάκης. Ελευθερουδάκη σύγχρονος εγκυκλοπαίδεια μετά πλήρους λεξικού της Ελληνικής γλώσσας. Т. 11. Εγκυκλοπαιδικαί εκδόσεις Ν. Νίκας, 197?. σ. 186. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  6. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  7. "The Aliakmon system includes the lake of Kastoria and its tributaries of which the most important are Livadopotamos, Kore-Rema, Stravopotamos, Velas, Pramoritsa and Venetikos". Cybium. Musée national d'histoire naturelle, Laboratoire d'ichtyologie générale et appliquée. σ. 89. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  8. Ανακοίνωση της ΔΕΥΑΚ για την Δημοτική Κοινότητα Μανιάκων. // Σέντρα Καστοριάς. Посетен на 2 ноември 2013 г.[неработеща препратка]
  9. Δημήτριος Ιατρίδης. Άμεση προτεραιότητα η εξασφάλιση της ποιότητας και της επάρκειας του πόσιμου νερού στο Δήμο Καστοριάς. // Ιστολόγιο Εφημ. Καστοριανή Εστία. Посетен на 2 ноември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-11-03 в Wayback Machine.
  10. Βίγλα Πισοδερίου. // Φιλότης-Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  11. Λαδοπόταμος. // Φιλότης-Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  12. Φαράγγι Κορομηλιάς Καστοριάς. // Φιλότης-Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο. Посетен на 2 ноември 2013 г.