Планинска стърчиопашка
Планинска стърчиопашка | ||||||||||||||||||
![]() ♂ Планинска стърчиопашка | ||||||||||||||||||
![]() ♀ Планинска стърчиопашка | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Tunstall, 1771 | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Планинска стърчиопашка в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Планинската стърчиопашка (Motacilla cinerea) е дребна пойна птица срещаща се и в България.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се най-често покрай потоци, езера и мочурливи ливади високо в планините. Прави си гнездо в дупки между камъните и цепнатини на планини.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Гнездовият период започва праз май и началото на юни. Гнездото си прави в дупки по бреговете между камъни, цепнатини на скали. Изградено е от трева, листа, мъх и коренчета, а от вътре е обилно застлано с косми. Женската снася 4-6 жълтеникави яйца, изпъстрени с дребни ръждиви петна и точици. Тя мъти яйцата две седмици. Малките напускат гнездото след 14 дни. През това време женският и мъжкият ги хранят. Отглежда по едно поколение годишно.
Планинската стърчиопашка се храни с насекоми и техните ларви, които събира по бреговете и плитките потоци.
В сравнение с другите стърчиопашки (Бяла, жълта и др.) тя има най-дългата опашка и най-късите крака. Сивите гръб, глава и черната шия контрастират с жълтия корем и правят птицата лесна за определяне. Може да се сбърка с жълтата стърчиопашка, която обаче има кафеникаво зелен гръб, жълта шия и черна глава. Често движи опашката си нагоре–надолу.
В „брачно“ оперение в Индия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Motacilla cinerea (Tunstall, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Motacilla cinerea. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)