Планинска стърчиопашка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Планинска стърчиопашка
Terîhejoka boçikzer.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Стърчиопашкови (Motacillidae)
род:Стърчиопашки (Motacilla)
вид:Планинска стърчиопашка (M. cinerea)
Научно наименование
Tunstall, 1771 г.
Планинска стърчиопашка в Общомедия
редактиране

Планинската стърчиопашка (Motacilla cinerea) е дребна пойна птица срещаща се и в България.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се най-често покрай потоци, езера и мочурливи ливади високо в планините. Прави си гнездо в дупки между камъните и цепнатини на планини.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Гнездовият период започва праз май и началото на юни. Гнездото си прави в дупки по бреговете между камъни, цепнатини на скали. Изградено е от трева, листа, мъх и коренчета, а от вътре е обилно застлано с косми. Женската снася 4-6 жълтеникави яйца, изпъстрени с дребни ръждиви петна и точици. Тя мъти яйцата две седмици. Малките напускат гнездото след 14 дни. През това време женският и мъжкият ги хранят. Отглежда по едно поколение годишно.

Планинската стърчиопашка се храни с насекоми и техните ларви, които събира по бреговете и плитките потоци.

В сравнение с другите стърчиопашки (Бяла, жълта и др.) тя има най-дългата опашка и най-късите крака. Сивите гръб, глава и черната шия контрастират с жълтия корем и правят птицата лесна за определяне. Може да се сбърка с жълтата стърчиопашка, която обаче има кафеникаво зелен гръб, жълта шия и черна глава. Често движи опашката си нагоре–надолу.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Motacilla cinerea (Tunstall, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Motacilla cinerea. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)