Ощима
|
Ощима Τρίγωνο |
|
|---|---|
| — село — | |
  Ощима  Ощима |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1078 m |
| Население | 30 души (2001) |
О̀щима (произношение в местния говор Ошчима, на гръцки: Τρίγωνο, Тригоно, катаревуса: Τρίγωνον, Тригонон, до 1927 година Όστιμα, Остима[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 30 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 32 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 36 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас). При Ощима от главния път Лерин - Костур се отклонява пътят за Преспанско. Селото е на 1020 метра надморска височина между планините Бигла на север, планината Гомнуш на изток и планините Локма и Боданца на запад. На север землището на Ощима граничи с Желево (Андартико) и Писодер (Писодери), на изток с Търсие (Тривуно) и Статица (Мелас), на запад с Бесвина (Сфика), а на юг с Търново (Прасино).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Ощима са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[2]. В края на XIX век Ощима е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Астима (Astima) живеят 600 гърци.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ощина (Oschtina) е показано като село с 50 домакинства и 140 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ошчима има 384 жители българи.[5] В началото на XX век почти цялото население на Ощима е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 60 патриаршистки семейства и само пет екзархийски.[6] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[7] [8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ощима има 560 българи екзархисти и работи българско училище.[9] На 17 (30) септември 1904 година край Ощима е първият сблъсък между ВМОРО и новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда в Костурско - няколкочасово сражение между четите на Митре Влаха и Евтимиос Каудис, прекратено след поява на османски войски.[10]
На 3 юни 1907 година селото е нападнато от андартска чета, която според данни на българския търговски агент в Битоля убива свещеника Георги Лазаров (прободен с щикове), както и местните жители: Яни Наумов (20-годишен, преди да го убият му извадили очите), Наум Прескаков (70-годишен), Георги Бендеров (70-годишен) и Котевица Жигерова (35-годишна). Къщата на българския свещеник е запалена, много други са разграбени, откраднат е добитък.[11]
.jpg)
Църквите в селото са „Свети Йоан“ (XV век) и „Свети Никола“ (1867) с камбанария от 1911 година[12]
Според Георги Константинов Бистрицки Ощима преди Балканската война има 80 български къщи.[13]
По време на Балканската война един човек от Ощима се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1921 година е построена църквата „Свети Илия“ в местността Осой[12]. В 1927 година селото е прекръстено на Тригонон.[15]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Анто Мойсов, Стоян Гювев, Танас Динев, Кръстю Боглев, Димитри Попов, Сотир Новаков, Михаил Гювев, Борис Джигеров, Яне Аргиров, Стойче Янкулов.[16]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 35 души от Ощима за участие в българската паравоенна организация Охрана.[17]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ощима
Василиос Рамос (Βασίλειος Ράμος), гъркомански андарт[18]
Георги Наумов (1859 – 25.06.1913 г.), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[19], загинал край връх Повиен
Димитър Топурковски (1911 – 1981), югославски партизанин и деец на НОВМ- Лазар Райков (? – 1949), гръцки комунист[20]
Ристо Стефов (Крис Стефу, р. 1953), историк – македонист
- Починали в Ощима
- Димитър Далипо (Димитрис Далипис) (? – 1906), гръцки андартски капитан
- Павел Киров (Павлос Киру) (? – 1906), гръцки андартски капитан
- Свързани с Ощима
- Васил Тупурковски (р. 1951), виден политик от Северна Македония и деец на егейската емиграция, по произход от Ощима, син на Димитър Топурковски
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Диалектни текстове от Ощима в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 47 - 55.
- ((el)) Официален сайт на дем Преспа
- ((en)) Сайт за Ощима
- Къща от Ощима
- Снимки на бежанци от Ощима
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όστιμα -- Τρίγωνον
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
- ↑ Όστιμο
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония (Краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи, София 1995, с. 35.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51 – 52.
- ↑ Само няколко часа преди нападението османски войскови части правят обиски из Ощима. По време на самото нападение гарнизонът в близкото Желево бездейства, с което благоприятства акцията на андартите. Нападението е отбито от самите селяни, след като изваждат малкото си скрито оръжие – Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония (Краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи, София 1995, с. 150-151.
- ↑ а б Stefov, Risto. Oschima The story of a small village in Western Macedonia, стр.79
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483 и 868.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| |||||||||||||||||
Портал „