Винени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Винени
Πύλη
— село —
Руини на църквата „Свети Николай“ във Винени
Руини на църквата „Свети Николай“ във Винени
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 830 m
Население 89 души (2011 г.)
Винени в Общомедия

Винени (на гръцки: Πύλη, Пили, до 1926 година Βίνενι, Винени,[1]на албански: Vinani) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 47 километра западно от град Лерин (Флорина) близо до западния бряг на Малкото Преспанско езеро, близо до границата с Албания.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Останки от стенописи в руините на църквата „Свети Николай

Селото е засвидетелствано в XV век.[2] В XV век във Винани са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.[3] В XIX век селото е с българско население, но поради по-доброто разположение българите са прогонени от албанците живеещи в Гражден.[4] В началото на XX век Винени е чисто арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 155 арнаути мохамедани.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Винени (Vineni) има 306 албанци.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Винени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Винени попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Винени има 18 къщи арнаути мохамедани.[8] В 1924 година албанското население на селото (202 души) се изселва и на негово място са настанени 173 понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 24 бежански семейства с 97 души.[9]

По време на Гражданската война селото е изоставено, като жителите му понтийци се заселват в напуснатото българско село Орово. След войната във Винени са заселени власи номади от Епир.[4]

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на средно ниво.[10]

Преброявания
  • 1940 – 207 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 122 души
  • 1971 – 112 души
  • 1981 – 137 души
  • 1991 – 118 души
  • 2001 – 116 души
  • 2011 – 89 души

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония