Винени
| Винени Πύλη | |
| — село — | |
 Развалини на църквата „Свети Николай“ във Винени | |
  Винени  Винени  Винени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 65 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 530 77 |
| Винени в Общомедия | |
Винени (на гръцки: Πύλη, Пили, до 1926 година Βίνενι, Винени,[1] на албански: Vinani) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 47 километра западно от град Лерин (Флорина) близо до западния бряг на Малкото Преспанско езеро, близо до границата с Албания. На север Винени граничи с Преспанското езеро, на югозапад с Орово (Пиксос), на изток с Малкото Преспанско езеро, на запад с Граждено (Врондеро) и на североизток с Нивици (Псарадес). Преди 1923 година Винени има две махали: Горна махала (на албански Mehalla e Sipërme) и Долна махала (Mehalla e Pošteme).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е засвидетелствано в XV век.[3] В XV век във Винани са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.[4] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Винани, хас на падишаха, с 25 ханета гяури, 24 ергени гяури и 1 вдовица гяурка.[5]
В XIX век селото е с българско население, но поради по-доброто разположение българите са прогонени от албанците живеещи в Гражден.
В началото на XX век Винени е чисто арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 155 арнаути мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Винени е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[7]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Винени (Vineni) има 306 албанци.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Винени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
Преди 1923 година в селото има следните фамилии Бодеви (Bode), Гупеви (Gupe), Мерчелеви (Merçellinj), Мухаметови (Muhametllinj), Рустмови (Rustemllinj).[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Винени попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Винени има 18 къщи арнаути мохамедани.[10] В 1924 година албанското население на селото (202 души) се изселва и на негово място са настанени 173 понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 24 бежански семейства с 97 души.[11]
По време на Гражданската война селото е изоставено, като жителите му понтийци се заселват в напуснатото българско село Орово. След войната във Винени са заселени власи номади от Епир.
Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на средно ниво.[12]
| Албански топоними от Винени преди изселването в 1923 година[13] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Ara | ниви на И | |
| Ara e Petkos | Ниви на Петко | ниви на СИ |
| Barburë/a | местност с дъб и храсти на С | |
| Çok/u | Чок | хълм и река на З |
| Dher i Bardhë | крайбрежие с бяла почва на С | |
| Fojë/a | местност с хвойна и бор на Ю | |
| Fusha e Vinanit | Виненско поле | поле край езерото на Ю |
| Guna | местност с дъб на СИ | |
| Gur i Shpuar | дупка в скала, през която се минава за здраве, за да няма трудности при раждане, дебелите се откупват с хвърляне на пари наблизо | |
| Guri i Yzos | скала край езерото на СИ | |
| Hani i Manes | хан и магазин в центъра | |
| Hani i Shites | стар хан в центъра | |
| Ixvori | Извор | скален извор на ЮИ |
| Klishë/a | Църква | развалини на стара църква на И |
| Klish/a e Prishur | развалини на стара църква в дъбова горичка на З | |
| Kopaç/i | Копач | дъбова и букова гора на ЮИ |
| Korie/a | Кория | дъбова гора на С |
| Koria e Malos | Кория на Мало | гора, собственост на Мало |
| Koria e Meçes | Кория на Мечо | дъбова гора на С |
| Krinë/a | скалист бряг на СИ | |
| Kroi i Çokut | чешма на ЮИ | |
| Krypenicë/a | Крипеница | крайбрежие на С |
| Kulla e Hailit | кула на СИ | |
| Kumbulla e Egërt | хълм със слива на С | |
| Kumbullat e Xhamisë | поляна със сливи на З | |
| Kurilë/a | Курила | висок хълм на С |
| Kutlishtë/a | Кутлища | хълм с ниви и частично покрит с дъб на С |
| Lëm i Shites | хан близо до центъра | |
| Liqen/i | Езеро | Малкото езеро на ЮИ |
| Lis i Xhamisë | бряг с вековен дъб | |
| Luadhet | пасище в полето | |
| Lum i Çokut | малка река | |
| Llapa | ниви на СИ | |
| Llazorkë/a | Лазорка | бряг, покрит с дъб на З |
| Maja e Çokut | Чок | връх на З |
| Maj/a e Fojës | Фоя | скалист връх на СИ |
| Maj/a e Golinës | Голина | връх на СИ, покрит с гора |
| Maj/a e Kurilës | Курила | връх на С, покрит с храсти и дъб |
| Maj/a e Plloshtës | връх на СИ, покрит с дъб | |
| Mburim i Barburës | извор на С | |
| Mejtep/i | развалини на турско училище | |
| Monolidhe/ja e Gupes | поле и гора с дъб на С | |
| Mulliri i Ri | Новата мелница | развалини на мелница на Ю |
| Mulliri i Vjetër | Старата мелница | развалини на мелница на Ю |
| Përzhiku | Пържик | планина на З |
| Përroi i Stërmelit | Стърмелски порой | порой на З |
| Përroi i Zodollit | Здролски порой | порой на С |
| Plepishnjë/a | Плепишна | местност с тополи в полето на СИ |
| Pllostë/a | планина на Ю, покрита | |
| Plenë/a | Плена | планинска местност на И, покрита с дъб |
| Pus i Hajdutëve | Хайдушки кладенец | кладенец до гора на ЮИ |
| Pyll i Kurilës | Курила | гора с дъб и габър на З |
| Pyll i Osojt | Осой | гора с дъб и габър на З |
| Pyll i Polenës | Полена | гора с дъб на З |
| Ramina | Рамина | местност с дъб на С |
| Rëmb/i | Ръмби | село |
| Rogoz/i, Rrogoz/i | Рогоз | малък остров в Малкото езеро на И |
| Rug e Barburës | Барбурски път | пътека, която води до полето на С |
| Rug e Klepishnjës | Клепишненски път | пътека, която води до Ръмби |
| Rug e Lisave | път с два вековни дъба в Ръмби на СИ | |
| Rug e Osojt | Осойски път | път водещ до Дробитища на Ю |
| Rug e Vareve | пътят до селските гробища на СИ | |
| Rug e Xhamisë | пътят до джамията | |
| Rrota | Рота | скалист хълм на СИ |
| Selishtë | Селище | местност с дъбове на С |
| Soteske/a | Сътеска[14] | поле на З |
| Trarët e Manes | хълм на СЗ | |
| Udh/a e Lopëve | планински път на С, по който са водени кравите на паша | |
| Uj i Bekuar | извор на С | |
| Ura e Halilit | дъсчен мост на СИ, където двете езера се съединяват | |
| Varri i Rexhepkës | гробът на Реджепка, убит от българските войски през 1914 година, на И | |
| Vend/i i Babanckos | планинска местност, в която се укривал Бабанцко, български войвода | |
| Vertishte | Вертище | местност на С |
| Vidra | Видринец | остров в Малкото езеро на И |
| Vreshtë/a | лозя в полето на С | |
| Vresht i Rexhepkës | лозе на вдовицата на Реджепка на СИ | |
| Zidoll/i | Зидол | хълм с дъб и габер[15] |
- Преброявания
- 1940 – 207 души
- 1951 – 0 души
- 1961 – 122 души
- 1971 – 112 души
- 1981 – 137 души
- 1991 – 118 души
- 2001 – 116 души
- 2011 – 89 души
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528. (на албански)
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Информатори са Сервет Далип Боде, 69-годишен, неграмотен, и Яхя Далип Гупе, 67-годишен, самоук, и двамата бижанци от Винени, към 18 юли 1980 година живеещи в Шуец, Девол.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528 - 530. (на албански)
| |||||||||||||||||
