Бесвина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бесвина
Σφήκα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1174 m
Население изселено души (1946-49)
Пощенски код -
Телефонен код -

Бѐсвина, Бѐсвиня или Бѐсфиня (на гръцки: Σφήκα, Сф̀ика, до 1926 година Μπεσφίνα, Бесфина[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в областта Кореща, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 под името Бесвиня с 12 семейства.[2] В XIX век Бесвина е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бесфина (Besphina) живеят 600 гърци.[3] В 1889 Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото живеят 70 български семейства (373 души).[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Безвиния (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бесвиня живеят 390 жители българи.[6] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Безсвини има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[8] През 1906 година е построена нова сграда на българското училище[9].

По време на Илинденското въстание Бесвина е ограбено, но не и опожарено. Убити са Тасе Ставров, Тасе Димев, Стоян Станков, Мильо Янков и Мильо Колев[10].

Според Георги Константинов Бистрицки Бесвина преди Балканската война има 90 български къщи.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Бесвина попада в Гърция. Населението на селото намалява вследствие на емиграция в България и отвъд океана. В 1926 година Бесвина е прекръстено на Сфика.[12] Селото е разрушено напълно по време на Гръцката гражданска война, като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село Оровник (Кариес).

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 431 души
  • 1920 – 348 души
  • 1928 – 322 души
  • 1940 – 294 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бесвина
  • Flag of Greece.svg Георги Чолаковски (? – 1948), гръцки комунист[13]
  • Flag of Greece.svg Киро Гроздановски, гръцки комунист[14]
  • Flag of North Macedonia.svg Ристо Ильоски (р. 1943), историк от Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Ристо Калковски (? – 1949), гръцки комунист[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Николов (1855 – 1902), български революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπεσφίνα - Σφήκα
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara,2006. str.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  7. Μπέσφινα
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  9. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
  10. Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16
  11. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  14. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония