Стефан Николов (Бесвина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Николов.

Стефан Николов
български революционер

Роден
1855 г.
Починал
16 август 1902 г. (47 г.)
Стефан Николов (Бесфиня) в Общомедия

Стефан Николов, известен като Стефо войвода[1] и Далипо, е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание и войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Николов (с прякор Скендер)[2] е роден в 1855 година в костурското село Бесвина.[3] Остава без образование. На 13 години тръгва на гурбет в Анадола и след осем години се връща във Въмбел, жени се и става овчар. Става ятак на хайдушката дружина на Васил Журката.[4] През 1877 година, след като участва в убийството на зулумаджията Чолак Реджеп, започва своята дейност като разбойник с чета, съставена от гръцки паликари.[5]

През есента пленява цяла потеря и се прехвърля в Тесалия, където се сражава с гръцките въстаници. Връща се в Костурско на следната година с войводите Никола Гиза и Михаил Дарда. През есента през Мариово и Кочанско се прехвърля в България. През пролетта на 1879 година капитан Стефо Николов е стотник-войвода[6] на т.н. „Четвърта чета“ Стефо войвода, която влиза в състава на „Доброволческата войска“ и имала 78 доброволци, предимно от Костурско и Леринско. До 12 март 1879 година четата се намира в Кюстендилския район, след което се прехвърля в Горноджумайското село Падеш.

Четата на Стефан Николов (на втория ред, третият от дясно наляво), Иванчо Карасулията и Лазар Делев, сред четниците е и Михаил Ставрев - Хальо. Фото Анастас Новев

През месец май заедно с предвожданата от него чета, както и с четите на Георги Караискаки и други навлиза в Македония с цел да достигне Битолската област и да вдигне местните българи на въстание. През Мъгленските планини четата се насочва към Воден. В Мариовското поле към четата се присъединяват и местни българи. През юли се сражава с турски войски в Негушката планина.[10]

В 1880 година участва заедно с Константин Буфски и Леонидас Вулгарис в събранието в местността Гремен теке край Острово на 21 май/2 юни, на което е председател.

В Тиквешко ликвидира зулумаджията Адем ага от Градец. През 1882 година, обграден от турски потери, се сражава при Рожден и край село Бабчор, Костурско.[11]

Бяга в Гърция, където е аресту­ван, осъден несправедливо за убийство и лежи 13 години в затвор. В 1900 година е освободен и се установява в София. В 1902 година формира чета на Върховния комитет, с която заминава за Леринско. Загива в сра­жение с турска войска в местността Узунов Аргач над село Горничево.[11] След смъртта на Стефо войвода четата е оглавена от Иван Ботушанов, който я прехвърля във Воденско.[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.91
  2. Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879: принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва“, 1979, БАН, Институт за история, стр. 26
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 119.
  4. сп. „Македония“, бр. 2, април 1903 г., стр.12-16
  5. Трайкова, Весела. „Британски дипломатически документи по българския национален въпрос: 1878-1893“, МНИ, 1993, стр. 268
  6. Кирил, патриарх български – „Натанаил, митрополит охридски и пловдивски, 1820-1906“, 1952, стр. 459
  7. а б в Би могло да става дума и за съседното село Градешница, което обаче към края на XIX век е в Прилепска каза.
  8. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 291.
  9. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
  10. Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, стр. 241
  11. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 51.
  12. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 109.
     Портал „Македония“         Портал „Македония