Вашарейца
| Вашарейца Вашарејца | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 566 m |
| Население | 202 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Вашарейца в Общомедия | |
Вашарейца или понякога книжовно Вашаревица (на македонска литературна норма: Вашарејца) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Вашарейца е ЖП спирка на ЖП линията свързваща градовете Прилеп и Битоля. От изток на селото протича Църна река.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Вашарейца е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Георги“ е започната в 1863 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Вашарейца или Вощарица има 350 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Вощерейца има 160 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Вашарейца са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 351 | 419 | 502 | 468 | 474 | 333 | 231 | 202 |
Според преброяването от 2002 година селото има 202 жители, всички северномакедонци.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 202 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вашарейца
Христо Босев, четник на ВМОРО[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2013. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
| ||||||||