Направо към съдържанието

Дедебалци

Дедебалци
Дедебалци
— село —
41.1164° с. ш. 21.4842° и. д.
Дедебалци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина590 m
Население288 души (2002)
Пощенски код7212
МПС кодBT
Дедебалци в Общомедия

Дедебалци (на македонска литературна норма: Дедебалци) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.

Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, на 590 m надморска височина в средата на Битолското поле, на 20 km североизточно от град Битоля и на 10 km от Могила. Най-близкото село е Далбеговци южно от Дедебалци, на територията на община Битоля.[1]

В XIX век Дедебалци е смесено българо-турско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дедебалци (Dédébaltzi) е посочено като село с 32 домакинства и 153 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дедебалци има 250 жители, от които 200 българи християни и 50 турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дедебалци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]

Църквата в селото „Възкресение Христово“ е изградена в 1903 година.[5]

В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дедебалци има 240 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ат. Чакъров от Струга е български кмет на Дедебалци от 10 септември 1941 година до 10 февруари 1942 година. След това кмет е Александър Дим. Хаджов от Струга (24 април 1944 – 9 септември 1944).[7]

Населението на Дедебалци намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Демир Хисар, Европа и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 288 жители, всички македонци.[8]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 420 523 561 509 474 454 322 288
Националност Всичко
македонци 288
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Родени в Дедебалци
  1. а б Дедебалци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76 – 77.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008