Направо към съдържанието

Подино

Подино
Подино
— село —
41.2181° с. ш. 21.3428° и. д.
Подино
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина612 m
Население51 души (2002)
Пощенски код7245
МПС кодBT
Подино в Общомедия

Подино (на македонска литературна норма: Подино) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.

Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп и северно от Битоля. От запад на селото се издига планинският рид Древеник.

В XIX век Подино предсатавляват две малки селца в Битолска кааза на Османската империя – Подино Горно и Подино Долно с изцяло българско неселение.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подино Горно има 85 жители, Подино Долно 115 жители, всички българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Подино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи,[2] а Долно Подино е смесено село българи, албанци и власи със 110 къщи.[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Подино има 20 български къщи.[4]

В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Подино има 40, а в Долно Подино – 56 българи екзархисти.[5]

Църквата в селото „Рождество Богодорично“ е изградена в 1916 година върху останки от църква от римско време.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, от които 48 македонци и 3 роми.[7]

Националност Всичко
македонци 48
албанци 0
турци 0
цигани 3
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Родени в Подино
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9