Направо към съдържанието

Горна Чарлия

Горна Чарлия
Горна Чарлија
— село —
41.1528° с. ш. 21.4336° и. д.
Горна Чарлия
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина568 m
Население0 души (2021)
Пощенски код7216
МПС кодBT
Горна Чарлия в Общомедия

Горна Чарлия (на македонска литературна норма: Горна Чарлија) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.

Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Името произхожда от турската дума чаир, ливада. На юг е по-голямото село Долна Чарлия, в миналото двете села често са разбирани и представяни като едно под названието Чарлия. И двете села са на левия бряг на Църна река, но не до самото корито вероятно и поради поройния характер на реката и опасността от заливане на къщите.

В XIX век Горна Чарлия е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Чарлий Горно има 120 жители, всички българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Чарлия е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[2]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горна Чарлия има 72 българи екзархисти.[4] Към 1906-1907 година Горна Чарлия, заедно с Радобор, Трап, Будаково и Ношпал образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор Стоянов.[5]

По време на Балканската война 4 души от Чарлия се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

По време на Първата световна война Горно-Чарлия е част от Добрушевска община и има 51 жители.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители, всички македонци.[8] Преброяването през 2021, отчита 0 души в селото.[9]

Родени в Чарлия (Долна или Горна)
  • Веле Радобореца, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Матов[10]
  • Димитър Талев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[11]
  • Коте Неданов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[12]
  • Петко Велев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[13]
  • Тане Чарлийски (? – 1651), български хайдутин.
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 76 (Регистър на венчилата в с. Радобор, с. Трап, с. Будаково, с. Ношпал и в с. Горно Чарлия, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  7. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008 
  9. Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021 // База на податоци МакСтат.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.