Горна Чарлия
Горна Чарлия Горна Чарлија | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Могила |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 568 m |
Население | 0 души (2021) |
Пощенски код | 7216 |
МПС код | BT |
Горна Чарлия в Общомедия |
Горна Чарлия (на македонска литературна норма: Горна Чарлија) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Името произхожда от турската дума чаир, ливада. На юг е по-голямото село Долна Чарлия, в миналото двете села често са разбирани и представяни като едно под названието Чарлия. И двете села са на левия бряг на Църна река, но не до самото корито вероятно и поради поройния характер на реката и опасността от заливане на къщите.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горна Чарлия е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Чарлий Горно има 120 жители, всички българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Чарлия е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[2]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горна Чарлия има 72 българи екзархисти.[4] Към 1906-1907 година Горна Чарлия, заедно с Радобор, Трап, Будаково и Ношпал образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор Стоянов.[5]
По време на Балканската война 4 души от Чарлия се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
По време на Първата световна война Горно-Чарлия е част от Добрушевска община и има 51 жители.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители, всички македонци.[8] Преброяването през 2021, отчита 0 души в селото.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чарлия (Долна или Горна)
- Веле Радобореца, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Матов[10]
- Димитър Талев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[11]
- Коте Неданов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[12]
- Петко Велев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[13]
- Тане Чарлийски (? – 1651), български хайдутин.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 76 (Регистър на венчилата в с. Радобор, с. Трап, с. Будаково, с. Ношпал и в с. Горно Чарлия, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021 // База на податоци МакСтат.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
|