Славчо Пирчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славчо Пирчев
български офицер и революционер

Роден
Починал
21 януари 1973 г. (87 г.)
Славчо Пирчев в Общомедия

Славейко (Славчо) Гигов Пирчев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Славчо Пирчев е роден на 8 януари 1886 година в Брезник, където и завършва прогимназия.

През 1906 година като четник при демирхисарския войвода Алексо Стефанов навлиза в Македония. През 1907 година е четник при велешкия войвода Иван Наумов – Алябака. На 17 юни 60 членната чета навлиза в Македония през Кюстендил и участва в сраженията на Ножот. Славчо Пирчев е определен за битолски войвода в януари 1908 година.

Преди началото на Балканската война Славчо Пирчев е определен за войвода на партизански отряд № 20, който заминава за Битолското поле. На 12 октомври 1912 година 13 чети, между които и тези на войводите Васил Чекаларов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Иван Попов и Славчо Пирчев водят цял ден сражение с турските войски при село Конопище. Турците са заплашени от обграждане панически се разбягват. На 16 октомври четата на Славчо Пирчев води сражение с турски аскер при Горничево, а на 2 – 3 ноември, заедно с четата на Алексо Стефанов, подпомагат превземането на Битоля със спомагателни сражения при Боище и Гопеш.

Славчо Пирчев се изтегля в заетата от българската армия част на Македония, за да не попадне в сръбски плен. По-късно служи в 1 рота на 11 серска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.[6]

През Първата световна война Славчо Пирчев е взводен командир в Пети пехотен македонски полк. Участва в прочистването на сръбските чети във Вардарска Македония[7] и в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[8]

След 1919 година се включва във въстановената от Тодор Александров ВМРО. Умира на 21 януари 1973 година в София, ул. Киевска /Баучер/ 38.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на Славчо Пирчев на сайта на ВМРО-БНД
  2. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник“. София, 2001, стр. 129 – 130.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 687.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 527.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 94.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 572, 892.
  7. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.59.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
     Портал „Македония“         Портал „Македония