Гопеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гопеш
Гопеш
— село —
Велоекспедиција Ѓават-Кол 49.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.12° с. ш. 21.1219° и. д.
Гопеш
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 1120 m
Население (2002) 0 души
Пощенски код 7314
МПС код BT
Гопеш в Общомедия

Гопеш (на македонска литературна норма: Гопеш, на румънски: Gopeş или Gopeşi, на арумънски: Gopeshi, на гръцки: Γκόπεσι, Гопеси) е високопланинско село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1120 m надморска височина на гористо било на планината Бигла в областта Гяваткол, на 28 km северозападно от Битоля.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Гопеш през Първта световна война

През XIX век Гопеш е голямо влашко село в Битолска кааза, Ресенска нахия на Османската империя. През 1868 година Димитри Космеску открива в къщата си в Гопеш арумънско училище.[2] Църквата „Свето Преображение Господне“ е построена от 1871 до 1878 година.[3] Освен нея в селото има стара църква „Свети Илия“ и нова „Свети Никола“ от 2001 година.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Гопеш има 400 къщи власи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гопешъ има 2 460 жители, всички власи християни[5]. Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гопеш има 2400 власи и функционират гръцко и румънско училище.[6] След 1903 година Гопеш е едно от малкото влашки села, в които румънската идея взима връх над гръцкото влияние. Преди войните от 1912-1918 година румънското училище в селото е посещавано от 120 деца, а гръцкото - от 60.[7]

В 1900 година в селото има 22 бакалници, 7 фурни, 5 касапници, 1 фотограф и 1 аптека.[1]

В 1911 година Братя Манаки заснемат в Гопеш един от своите филми - „Румънска делегация на посещение в Гопеш“ с продължителност две минути[8], който е част от филма „Румънска делегация на посещение в Македония“.

Гопеш в 1917 година

При избухването на Балканската война 9 души от Гопеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война Гопеш е център на община в Ресенска околия, а населението му вследствие на изселване намалява до 1070 жители.[10]

Свети Мина и Свети Теодор, фреска от „Свето Преображение“ в Гопеш, 1894 година, с надписи на румънски

През XIX и XX век голямата част от жителите на Гопеш се изселва в в различни части на днешна България, в Битоля и Скопие, в Румъния и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия.[1]

Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани според някои източници е около 50 семейства, които формират основата на местната арумънска колония. През 1888 година тези преселници основават дружество „Пробуждане“ (Deshteptarea), чиято цел е да събира помощи и средства за училището в Гопеш и да се борят срещу гърцизацията на просветното дело в селото. Дружеството просъществува до 1893–1894 г., когато е създадено общото за всички власи дружество „Обединение“ (Unirea). През 1895 година е създадено и младежко дружество на преселниците от Гопеш — „Опора“ (Indrupaciunea).[11] В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места.

В 1961 година в селото има 97 жители, а в 1994 година - само трима - власи.[1] Според преброяването от 2002 година селото e обезлюдено.[12][1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гопеш
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Flag of Bulgaria.svg Александър Кошка (1873 — 1907), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Георге Я. Гюламила (1845 — 1928), български търговец и общественик[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги М. Иван (1850 — 1933), български търговец[14]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Йоан Гюламила (1886 — 1936), български търговец и общественик[13]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Йон Арджинтяну (Янку, около 1868 — 1947), румънски публицист и историк
  • Aromanian flag.svg Коста Димитров, фармацевт, завършил фармация във Виена в 1901 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо В. Кирицов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[16]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Наум Торбов (1880 — 1952), виден български архитект
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Serbia.svg Aromanian flag.svg Flag of the Ottoman Empire.svg Николица Македонски, войвода в Кресненско-Разложкото въстание, по-късно сръбски и турски агент
  • Flag of Bulgaria.svg Неделко Атанасов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Смирна[17]
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ceară, Ilie. Gopeş, un sat istoric aromân. In: PVB, 1998, 4, p.155-158.
  • Erca, Gheorghe I. Comuna aromânească Gopeş. In: Études roumaines et aroumaines. Paris, 1993, II, p.33-44.
  • Trifunovski, Jovan, "Gopes", Faculte de Philosophie de l'Universite de Skopje, Tome 10 (1957), Skopje.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Гопеш. // Мој Роден Крај. Посетен на 2018-07-29.
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, стр. 122.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 243.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.174-175.
  7. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, стр. 81
  8. Романска делегација во посета на Гопеш,Македонски информациски филмски центар, посетен на 29.10.2010
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
  10. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
  11. Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 56, 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, с. 101
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. а б Парцел 53. // София помни. Посетен на 2016-04-10.
  14. Парцел 70. // София помни. Посетен на 2018-04-16.
  15. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  16. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 17.
  17. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония