Цеко Торбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цеко Торбов
български философ
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Кантианство
Интереси Философия на правото
Образование Гьотингенски университет

Проф. Цеко Николчов Торбов е български правист, философ и университетски преподавател, най-известен с преводите си на Имануел Кант, направени с неговата съпруга Валентина Топузова, той е смятан за най-значимия в България последовател на Имануел Кант в областта на философията на правото.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1899 г. в Оряхово в семейство по произход от арумънското село Гопеш, Битолско. Баща му е първи братовчед с архитект Наум Торбов. Защитава докторат по право в Гьотинген през 1923 г. Впоследствие преподава международно право, философия на правото и немски в България. От 1956 до 1980 г. превежда основните съчинения на Кант. За тях получава Хердерова награда от Виенския университет през 1970 г. Преподавал е в Софийския университет, както и във Висшето училище за финансови и административни науки (днес УНСС)[2].

Цеко Торбов има принос за подобряване на италианския превод на „Критика на чистия разум“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

За него
  • Димитър Цацов. Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов. С., 1999, ISBN 954-676-046-3
  • Весела Ляхова. Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов. С., Графика 19, 2001

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Росен Ташев, Кантианското направление в българската правна философия, legaltheory.org.
  2. История и Теория на правото. Видни Юристи. БАН, София, 1992, стр. 8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония