Цеко Торбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цеко Торбов
български философ
Роден
Починал
8 юни 1987 г. (88 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Кантианство
Интереси Философия на правото
Образование Гьотингенски университет

Проф. Цеко Николчов Торбов е български правист, философ и университетски преподавател, най-известен с преводите си на Имануел Кант, направени с неговата съпруга Валентина Топузова, той е смятан за най-значимия в България последовател на Имануел Кант в областта на философията на правото.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1899 г. в Оряхово в семейство по произход от арумънското село Гопеш, Битолско. Баща му е първи братовчед с архитект Наум Торбов. Защитава докторат по право в Гьотинген през 1923 г. Впоследствие преподава международно право, философия на правото и немски в България. От 1956 до 1980 г. превежда основните съчинения на Кант. За тях получава Хердерова награда от Виенския университет през 1970 г. Преподавал е в Софийския университет, както и във Висшето училище за финансови и административни науки (днес УНСС)[2].

Цеко Торбов има принос за подобряване на италианския превод на „Критика на чистия разум“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

За него
  • Димитър Цацов. Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов. С., 1999, ISBN 954-676-046-3
  • Весела Ляхова. Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов. С., Графика 19, 2001

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Росен Ташев, Кантианското направление в българската правна философия, legaltheory.org.
  2. История и Теория на правото. Видни Юристи. БАН, София, 1992, стр. 8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония