Георге Гюламила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георге Гюламила
Gheorghe Ghiulamila
български търговец
Роден
Починал
1928 г. (83 г.)
Семейство
Деца Йоан Гюламила

Георге (Жорж) Я. Гюламила е виден български търговец и арумънски общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1845 година в битолското влашко село Гопеш, тогава в Османската империя.[1] Завършва архитектура.[2] Участва активно в живота на арумънската колоние в София[3] и е председател е на арумънското дружество.[1]

Заедно с архитектите Наум Торбов и Богдан Раданов построяват за 500 000 лева първия кинотеатър в София „Одеон“ (разрушен от бомбардировките през Втората световна война).[4] Гюламила е водеща и вероятно най-богата фигура в съдружието и е председател на Управителния съвет на дружеството.[5] Гюламила е представител на „Пате фрер“ в България и един от ръководителите на Съюза на българските филмодавци.[4]

През юли 1919 г. Македоно-румънското културно-просветно дружество в Букурещ депозира пред Мирната конференция в Париж мемоар, подписан от д-р Г. Д. Гюламила, д-р Перикле Пючеря, Никола Папахаджи и Чезар Папакостя. Мемоарът заклеймява като крайно несправедлива подялбата на Македония от 1913 година, която „дълбоко не задоволи различните народности в Македония“. Затова тя трябва да се остави на македонците. „За да подпомогне реализирането на това толкова скъпо желание на македонците, Македоно-румънското културно-просветно дружество е натоварило вече една делегация избрана от собствената му среда, да се отнесе в Париж и да ходатайствува пред събраната в тоя град конференция върху базата на принципа на народностите и самоопределението на последните: 1. Признаване независимостта на румънския кантон в Пинд, прокламирана вече ог Националния съвет на населението в тоя край, и 2. За останалата част от Македония установяването на политически режим, който да осигури на всички националности в тая страна, включително и на румънския елемент пълна автономия във всяко отношение.“ Според мемоара румънското население настоява за автономна Македония по възможност по швейцарски образец, защото Македония е „толкова различна по своето етническо устройство“. Автономията има за цел и избягването на непосредственото съприкосновение между „държави като Гърция и България например“, които имат стари вражди и така да се избегне нова война Балканите. [6]

Гюламила умира в 1928 година в София. Негов син е търговецът и общественик Йоан Гюламила.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Парцел 53. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  2. Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев. История на армъните (цинцарите) в София. София, Издателско ателие Аб, 2001. с. 64.
  3. Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев. История на армъните (цинцарите) в София. София, Издателско ателие Аб, 2001. с. 103.
  4. а б Първите стъпки на „Пате фрер“ в България. // Новинар. Посетен на 10 април 2016.
  5. Кърджилов, Петър. Загадките на филма „Балканската война“. София, Титра, 2007. ISBN 9549048683. с. 92 - 93.
  6. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 103.
     Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Македония“         Портал „Македония