Ново Змирново
| Ново Змирново Ново Змирново | |
| — село — | |
  Ново Змирново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Ново Змирново в Общомедия | |
Ново Змирново (на македонска литературна норма: Ново Змирново) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пелагония, на левия бряг на Шемница, на 9 km северно от Битоля и на 1 km западно от Църнобуки. Селото е равнинно на 600 m надморска височина. Землището му е малко и обхваща 1 km2.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ново Змирново е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е възрожденска.[1] На картата на австро-унгарския генерален щаб планината е под името Смирново Рая (Smirnovo Raja).[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Змирнево или Смирнево има 90 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бугарско Смирново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 12 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Змирново има 48 българи екзархисти.[5]
В 1961 година има 171 жители. Населението се изселва в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и много евопейски страни.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители, самоопределили се като северномакедонци.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 41 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ново Змирново
Велян Перо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българските комитски бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]- Стефан Недан, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българските комитски бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
- Тале Циле, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българските комитски бунтовници“,[7] осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ново Змирново // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 1 август 2018. Посетен на 31 юли 2018.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 102. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
