Буково (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буково.

Буково
Буково
— село —
Панорама на Буково
Панорама на Буково
North Macedonia relief location map.jpg
40.9953° с. ш. 21.3325° и. д.
Буково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 770 m
Население 3494 души (2002)
Пощенски код 7000
МПС код BT
Буково в Общомедия

Буково (на македонска литературна норма: Буково) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пелагония, на 5 km южно от Битоля, в източните поли на Баба планина. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 m. Селото има площ от 17,9 km2, от които обработваема земя са 913 ha, пасищата са 591,8 ha и горите са 146,3 ha.[1][2]

Край селото е разположен Буковският манастир „Свето Преображение Господне“ („Свети Спас“, „Свети Сотир“). Централната енорийска църква на селото е „Свети Димитър“, а гробищните – „Свети Атанасий“, „Въведение Богородично“ и „Свети Никола“. Извън селото са „Свети Архангел“, „Света Петка“ и манастирчето „Света Троица“ на Буковски ливади.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селяни в Буково в началото на XX век

Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини – Стар Забел и Неолица,[3] край река Киндирка. Името си селото носи от голямата букова гора, в която се е намирало.[2]

В непосредствена близост до село Буково се намира античният град Хераклея.[2]

Селото не е споменато в османския дефтер от 1468, но в този от 1568 година е със 189 християнски семейства, което го прави едно от най-големите села в областта.[4] В турски сиджили от 26 юни 1607 година се споменава даването на заем на жител – железар от селото.[5]

За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на Широк сокак в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства Буковският манастир „Свето Преображение Господне“, който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от XVI и XVII век.[1]

В XIX век Буково е село в Битолска каза на Османската империя. Още през XIX век селото е известно с производството и търговията на лют червен пипер наричан буковски пипер.[6] Атанас Шопов посещава Буково и в 1893 година пише:

Буковчани в началото на XX век
Буково, това е отечеството на най-добрия и най-благоуханния червен пипер, който излазя по ония места. Това малко българско селце е станало известност благодарение на добрия свой пипер. Буковският пипер има преимущества над всичките други пипери. Той не е лют, а притежава една особна приятна миризма и вкус.[7]

По-голямата част от населението на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вуковон (Voukovon) живеят 500 гърци.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Буково има 1490 жители, всички българи християни.[9]

Въпреки, че селото е гъркоманско, в него има посветени във ВМОРО – Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.[10] По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буково има 2400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]

Почти през целия XX век Буково е силно засегнато от големи изселнически вълни. Много от жителите на селото търсят препитание в Австралия, САЩ и Канада главно, но също и в Западна Европа. Голяма буковска колония има в Рочестър, САЩ, и поради това градът е шеговито наричан Буково Сити. В 1961 година селото има 1939 жители.[2]

Женска носия от Буково

Според преброяването от 2002 година селото има 3494 жители и е най-голямото в община Битоля, жителите му са се самоопределили както следва:[13]

Националност Всичко
македонци 3456
албанци 11
турци 14
роми 0
власи 1
сърби 6
бошняци 0
други 6

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Поради близостта с град Битоля и неговата промишлена зона, както и благоприятното географско положение, село Буково има развита икономическа дейност. В самото село Буково съществуват и работят фабрика, селскостопанска кооперация, магазини и обекти за обществено хранене.[1] От селското стопанство най-развито е градинарството. Заради изобилието от бистра вода и плодородна почва в това село се отглежда червен пипер, който е известен като буковски пипер по името на селото. Освен отглеждането на чушки в Буково се отглеждат и домати, зеле, праз, лук, грах, спанак. Запазено е отглеждането на зърнени култури, особено пшеница. От животновъдството най-развити са краварството и овчарството, а в по-малка степен и козарството. Много запазено е и живинарството чрез отглеждане на кокошки, петли, гъски и други домашни птици.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В Буково от 1990 година има основно училище „Коле Канински“, линейка, поща и дом на културата.[1] Домът на културата се намира в сградата в центъра на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Буково е сред малкото места в Северна Македония, където всяка година последната седмица преди Великден се чества празникът Лазаровден. По време на празника младите момичета (а понякога и момчетата) от селото се обличат в богати традиционни селски костюми и шетайки от къща на къща пеят Лазараски песни, а след края на песента стопанинът слага по едно яйце в кошницата, която носят и пари.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Буково
  • Flag of North Macedonia.svg Александър Пърчевски (1950 – 2013), прокурор
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Балтов (1877 – 1934), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никле, син на Скокле, хайдушки войвода (арамбаша), извършвал нападения и грабежи над мюсюлмани и християни в Битолско, екзекутиран на 21 септември 1662 г. в Битоля.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип А. Николаев, завършил духовна семинария в Киев в 1902 година[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. с. 44.
  2. а б в г д Буково. // Мој Роден Крај. Посетен на 29 юли 2018.
  3. „Буково“ – монографија. Буково, април 1981, стр. 5.
  4. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 159.
  5. Буково. Буково, април 1981. с. 8.
  6. Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 386.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 269 – 270.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  10. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 76-77.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166 – 167.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в., Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, кн. 3, с. 68-69, 76.
  15. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55 - 56.
     Портал „Македония“         Портал „Македония