Илия Балтов (ВМОК)

Илия Балтов
	български офицер и революционер
Звание	Полковник
Години на служба	1890 – 1920
Род войски	Българска армия
Военно формирование	11-и резервен полк; 22-ри пехотен полк; 59-и пехотен полк
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	8 август 1877 г. Буково, Османска империя
Дата и място на смърт	8 януари 1934 г. (56 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
	Илия Балтов в Общомедия

Тази статия е за битолчанеца, деец на ВМОК. За прилепчанеца, деец на ВМОРО вижте Илия Балтов (ВМОРО).

Илия Петров Балтов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Стоянов, Илия Балтов, Тодор Мицев и Георги Янакиев.

Балтов е роден в 1879 година^[1] според някои сведения в село Буково, Битолско,^[2] а според други – в самия град Битоля, тогава в Османската империя. В 1900 година завършва Военното училище в София. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.^[3] Влиза в охридско-кичевската чета на ВМОК, начело с Александър Протогеров и участва в сраженията при селата Селище и Габрово на 14 и 15 април. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Стефан Николов и участва в боя при Добро поле в Рила на 8 октомври 1903 г.

Четата на капитан Юрдан Стоянов и помощника му подпоручик Балтов в Рила след Горноджумайското въстание, 1902 г. В четата са и старите ветерани Владимир Димитров и Йовчо (Йохчо) Д. Гешов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

През април 1904 година при опит да мине гръцко-турската граница на път за Битолско е заловен от османските власти, но е освободен от Битолския затвор поради амнистията от 12 април 1904 година.^[4]

Взима участие в Балканската война. През Първата световна война е командир на дружина от Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия, след което служи в 1^-ви полкови пограничен участък. През 1920 г. е уволнен от служба.

Балтов умира в София в 1934 година.^[5]^[6]^[7]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Илия Балтов е женен с 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик (1900)
Поручик (22 септември 1904)
Капитан (1908)
Майор (1 март 1916)
Подполковник (27 февруари 1918)
Полковник (30 януари 1923)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Според Борис Николов на 2, а според Енциклопедия „Пирински край“ на 8 август.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
↑ Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, 2003, стр. 157.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 40-41.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] Според Борис Николов на 2, а според Енциклопедия „Пирински край“ на 8 август.

[2] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.

[3] Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.

[4] Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, 2003, стр. 157.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.

[6] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.

[7] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 40-41.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]