Илия Балтов (ВМОРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за прилепчанеца, деец на ВМОРО. За битолчанеца, деец на ВМОК вижте Илия Балтов (ВМОК).

Илия Балтов
български просветен деец и революционер
Роден
Починал

Образование Женевски университет

Илия Димитров Балтов с псевдоними Абрицки и Урин[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Балтов е роден в 1877 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[4] и става учител в Прилеп, а по-късно в Битоля. Присъединява се към ВМОРО още като ученик. Учителства в Прилеп и Битоля. Член е на Прилепския революционен комитет.[3] В 1902 година е изпратен от ВМОРО в Неврокоп, за да укрепи организацията в района. По решение на Серския окръжен комитет на ВМОРО Балтов две години е учител в Мелнишкото българско класко училище (1904 – 1906).[5][2] По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в четнически акции. На Първия конгрес на Серския революционен окръг в 1905 година е избран да член на Серския окръжен комитет. През септември 1905 година е депутат на Рилския конгрес на организацията.[2]

След Младотурската революция в 1908 година участва в отряда на Яне Сандански при Похода към Цариград в подкрепа на младотурците. Същата година заминава за Швейцария и завършва история в Женевския университет. В 1912 година се връща в Неврокоп като учител.[2]

В 1914 година завършва история в Софийския университет и отново учителства в Неврокоп, Златна Панега и Бургас. След войните Балтов е пръв директор на откритата в 1920 година Неврокопска гимназия.[2] Участва в дейността на тютюневата кооперация „Македонски тютюни“.[6]

В 1922 година се преселва в София, където умира в 1928 година.[2]

Балтов е съпруг на революционерката и просветна деятелка Анастасия Балтова.[2][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 5, 98.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.
  3. а б Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. Божиков, Б. Беше мъдър учител и доблестен човек. // Пиринско дело 14 (273). 10 октомври 1986.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 355.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония